Затъмнение - книга трета

Затъмнение
Автор: Стефани Майър
Издател: Егмонт България

Третата книга от поредицата е издадена в САЩ на 7 август 2007 година. ЗАТЪМНЕНИЕ не само успява веднага да заеме първо място в класацията на "Ню Йорк Таймс" за най-продавани книги, но и се задържа там цели 50 седмици. Останалото е история. Милиони верни читатели на една красива приказка за вечната любов. История, стара като света – като тази на Ромео и Жулиета или Хийтклиф и Кати. Стефани Майър омагьосва читателите си със силата на една любов, предопределена да живее вечно. Разликата е, че сагата за безсмъртния вампир и смъртното момиче придава друг смисъл на Вечността.

Защото ЗАТЪМНЕНИЕ е история за неизбежния избор, за паралелните измерения, за границите между възможния живот и невъзможната любов.

Всичко започва там, където свършва НОВОЛУНИЕ. Бела отново е с Едуард, повярвала най-после във възможността той да я обича. Но опасността не закъснява – серия кръвожадни убийства в Сиатъл, непознат посетител и... заплахата от нова рана вътре в сърцето й. Възможно ли е една всепоглъщаща любов да оставя място за друга? Какво означава живот и какво смърт, когато в уравнението се намеси вечността? Нима естественото би могло да съществува в един населен със свръхестествено свят?

Отговорите - в ЗАТЪМНЕНИЕ .

***

– Бела?
Чух нежния глас на Едуард зад гърба си. Обърнах се и го видях как изкачва с леки стъпки стълбите на верандата, косата му бе разрошена от тичането. Веднага ме придърпа в прегръдката си и отново ме целуна, както на паркинга. Целувката му ме изплаши. Имаше твърде много напрежение, твърде голяма острота в начина, по който устните му се притискаха в моите, сякаш се опасяваше, че не ни остава много време.
– Мисля, че не осъзнаваш колко по-лесно ще бъде за мен, Бела – каза той, а в гласа му все още се долавяше усмивка, – когато не се налага непрекъснато да се напрягам да не те убия. Естествено, има и неща, които ще ми липсват. Като това, например... – Той се втренчи в очите ми и погали бузата ми, а аз усетих как кръвта нахлува в лицето ми. Засмя се нежно. – И звукът на сърцето ти – продължи той малко по-сериозен, но все така леко усмихнат. – Това е най-важният звук в моя свят.