Едно от любимите ми стихотворения.
Череп в ръка
И днес, ама съвсем случайно
Открих един прашасъл череп.
Не бе ни много млад, ни много стар,
Но не знам на мъж или жена е бил.
Не е на дете, това поне е ясно,
Едно злощастие по-малко.
Но какво да сторя аз с него?
Може би някой стих да сътворя
Или един Шекспир да изрецитирам:
„Да бъдеш или да не бъдеш”,
Но какъв ще е въпросът след това?
Да бъдеш или да не бъдеш ти бокал.
Мисля че този въпрос заслужава внимание...
Мога в чаша позлатена да те превърна
Да те напълня с вино кърваво червено
И за старите герой тост да вдигна.
Тост за победи, тост за загуби
Един единствен тост за целия живот.
Или да повикам приятелите си мили
И собствен пир да сътворим.
И когато всички заедно сме ръка да вдигна
И държейки те да изрека високо:
„Да вдигнем тост за новия ни приятел
Може и да не говори, но истории знае.
Едни радостни, други не чак толкова,
Но всяка е причина днес да бъде тук.”
Мда, много неща може да направим двамца
Едно перо и лист хартия са достатъчни.
Но деня е кратък и нощта напредва
Твърде късно е вече за това
Та днес ще те оставя аз на рафта
И приятна вечер ще ти пожелая.
Имаш огромен талант да пишеш стихотворения