Стихотворението не е съвсем оригинална творба. Вдъхновено е от една манга, японски комикс, и просто представлява моя преразказ на тази драма.
И една снимка да видиге двамата главни героя.
Демонът Оророн Една история кратка
Изпълнила света със сълзи.
Толкова е късно...
Съдбата жестока шега изигра
И събра ги в дъждовен ден
Но любовта е сила безкрайна
И като летен огън ги изпълни.
На архангел бе дете тя
На демоничен лорд – той.
Световете им отрекоха се от тях
Дори Бог съюза не благослови.
Живот с усмивка желаеха да имат
Обикновен, сами с любовта си
Но светът не забрави техния грях
И наказание жестоко отреди.
Битка след битка нощта настъпва
Но дори надеждата вече я няма.
Кръв и сълзи обсипват земята
И думите заветни изпълват небето.
Сбогом... Прости... Обичам те...
Погледът изрича думи милион
И под блясъка на единствена луна
Устните им за последно се срещат.
Твърде е късно...
И така в последната есенна нощ
Момичето изгуби своята първа любов.
Един демон, неспособен на чувства
И пак тя бе едната му любов.
