Нефилим
Ах, ти рожбо на два жестоки свята
Обречен щастие никога да не познаеш.
В мрака на нощта свистят кинжали остри
Нефилимът чака в жертва да го принесат.
Че тез крехки криле, дар от светлината,
От кръвта алена завинаги ще почернеят.
Отречен на веки от Рая и от Ада
Дори на земята покой душата не открива.
Ти създание на любов забравена
Макар искрена и чиста като пролетна роса
Никога не ще откриеш своя дом.
Ангелска е красотата на смъртта,
Превърнала се в твоето ново лице.
