Интересни факти за котката - от древен Египет до днес
Котката има необикновена история: тя е извървяла пътя от „богинята до вещицата”. Отношението на хората към нея също не е еднозначно: едни я обичат, други не. Впрочем тези, у които котката не предизвиква любов, не са особено много.
Родоначалницата на всички домашни котки е нубийската дива котка, която преди пет хиляди години египтяните са извели от областта Нубия в североизточна Африка и са опитомили.
Древните египтяни особено високо ценили забележителните способности на котката да унищожава гризачи. Поради това тя била причислена към свещените животни, а богинята на нощта, плодовитостта и детераждането Баста била изобразявана с котешка глава. Котките живеели в разкошни храмове и се хранили само с най-изтънчена храна; имали си собствени жреци, които им служили; почитали ги многочислени поклонници.
При пожар египтяните били длъжни първо да изнесат котките и чак след това да започнат гасенето на пожара. Те много тежко преживявали смъртта на свещеното животно. Съществувал даже специален траурен ритуал, при който си отрязвали косите и си бръснели веждите.
Убийството на котка, дори неволно, се наказвало със смърт. Съществува предание, според което заради котките египтяните загубили цяло сражение с персите. Персийският цар Камбиз, преди да нападне един от египетските градове, събрал огромно количество котки. Той пуснали животните пред настъпващата войска, като всеки войн, вместо щит, държал в ръка по едно свещено животно. Египтяните се предали без бой: те не могли да рискуват живота на котките.
Умрелите животни балсамирали и погребвали в малки ковчези от злато или сребро, които били богато украсени със скъпоценни камъни. През 1860 година в Египет, недалеч от Бен-Хасан било намерено котешко гробище, където имало погребани 180 хиляди котешки мумии. Някои от древните вярвания и обичаи са живи и до днес. В Англия и до ден днешен съществува поверие, че докато в къщи има черна котка, рибарят не го грози опасност в морето. Англичаните смятат, че ако черна котка ти пресече пътя, това е добър знак; ако влезе в къщата или в стаята, то значи стопанина го очаква радост. Щастливият живот на котките в Европа приключил преди около 700 години, когато властната средновековна католическа църква обърнала свещения си гняв към всички животни, които са се ползвали с почит на Изток.
За да бъдат укрепени позициите на християнството, религиозната борба се изострила и за котките настъпили черни времена. Поради това, че тя била почитана като езически бог, заради пристрастието си към нощните разходки, заради безшумното си придвижване, заради светещите в тъмното очи (с други думи всичко, заради което са й се прекланяли в Египет), сега котката била обявена за адово изчадие, въплъщение на нечистата сила, помощник на вещиците. Почти във всички европейски държави котката става символ на злото, и особено черната. Тях ги давели, хвърляли ги от високи сгради, със стотици ги изгаряли на клади. В Холандия била специално определена „котешка сряда” – ден за масово изтребление на котки. И само плъховете спасили гальовните хищници от палачите на инквизицията; грозните нашествия на тези агресивни гризачи заставяли хората да пощадят живота на котките и дори да си ги отглеждат.
В същото това време мюсюлманите, за разлика от европейците, почитали и уважавали котката. Според една легенда, на някой си Магомет, който страшно обичал котки, се наложило да става и да тръгва за някъде, но върху широкия ръкав на халата му спала една от любимите му котки. За да не безпокои любимеца си, Магомет тръгнал... като първо отрязал ръкава си.
В Япония котките също са завоювали всеобщо признание: мишките обожават копринената буба, а пък котките – мишките. В страната на изгряващото слънце котката отдавна се счита за покровител на един токийски храм, където тя е изобразена с вдигната дясна ръка: това е “Манеки-Кеко”, котката-покровител на щастието и късмета.
В Русия котката винаги е била олицетворение на домашния уют и благополучието. Това животно там го обичат и почтително го наричат “стопанката на къщата”. При смяна на местожителството “стопанката” първа трябва да прекрачи прага на новото жилище, за да има в него уют и щастие. Народното поверие твърди, че трицветната котка носи на дома щастие.
Котката отдавна е станала литературен герой (достатъчно е да си спомним “Котаракът в чизми”, котаракът Бегемот от романа “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков и т.н.). Тя също така е допринесла немалко и за науката. Една котка, и по-точно котарак, е спомогнал за направата на важно откритие. Френският химик-изследовател Бернар Куртуа си имал любим котарак, който обичал да сяда на рамото му докато ученият закусвал в работния си кабинет. Един ден на котарака му омръзнало да седи на рамото, скочил върху масата и без да иска счупил поставените там стъкленици с различни реактиви. Съдържащите се в тях съединения се смесили и в резултат на произтеклата химическа реакция във въздуха се заиздигали кълба от виолетова пара. Когато се разсеяли, Куртуа забелязал по околните предмети налепи от някакво кристализирано вещество. Това се оказал неизвестният за онези времена свободен йод. По такъв начин, благодарение на котарака, било направено доста значително научно откритие.
Датският учен Финзен обърнал внимание на необичайното поведение на болния котарак, който се бил настанил на покрива на къщата му. Той седял върху огряната от слънцето част. Когато сянката се придвижела до него и го закривала, той ставал и се премествал на друго място, все още огряно от слънцето. Подобни маневри той повторил няколко поредни пъти. А Финзен се замислил. А дали слънчевите лъчи не са лековити и за хората? Доверявайки се на инстинктите на котката, ученият започнал експерименти в тази посока. Те показали, че благотворно лечебно въздействие оказват светлинните лъчи във виолетовия сектор на спектъра. Точно тогава било и предложено да се използват ултравиолетовите лъчи с лечебна цел. В последствие тази идея била успешно приложена на практика, за което Финзен Нилс Рюберг бил удостоен с Нобелова награда.
На времето си Чарлз Дарвин привел пример за зависимостта на реколтата от семена на люцерната от количеството на котките. Котките изтребват мишките, мишките развалят гнездата на земната пчела, а земната пчела опрашва люцерната. И така, колкото повече котки, толкова по-малко мишки, а колкото по-малко мишки, толкова повече земни пчели и по-богата реколта от семена. А човекът, който е посял люцерната, получава от нея храна за добитъка си. И ето как в известен смисъл, котките съдействат на човека да добива за себе си повече млечни и месни продукти.
Известният немски зоолог А. Е. Брем смятал, че между всички бозайници (с изключение на маймуните), котките притежават най-висок интелект. Те са търпеливи, съобразителни, извънредно внимателни и имат мълниеносна реакция.
Веднъж някакви бандити, докато обирали банка в градчето Ла- Крусес (щата Ню Мексико), били заставили касиера да застане с лице към стената, за да му вземат ключовете от сейфа. Котаракът Каспар, който до тогава спокойно си дремел на перваза на прозореца, леко скокнал на пода и незабелязано натиснал педала за спешна помощ, който се намирал под масата. В полицейския участък бил получен сигнал „ограбване на банка”.
В къщата на английската чиновничка Дороти Кенеди една нощ нахлули крадци и започнали да я заплашват, искайки от нея пари. И в този момент върху тях връхлетял освирепелият котарак Лъки. Съскайки и хвърляйки насреща им, той разкъсал дрехата на един от бандитите и го изподрал, след което се хвърлил към другия. Зашеметени от внезапната атака, крадците побързали да скочат през прозореца.
Описани са немалко случаи, в които котки храбро защитават стопаните си – най-често ако са деца – от змии, които те успяват с мълниеносна бързина да уловят със зъби и да умъртвят, преди да са навредили на човека.
Малцина знаят, че котките могат да изпълняват и държавна работа. Така например във Великобритания, за да се предотвратят щетите, които мишките нанасят на експонатите в световно известния Британски Музей, на щат в музея е официално зачислена „котешка рота” в състав от шест котки. Всяка от тях получава по 50 лири стерлинги на година. А за да не се обърка някой от посетителите и да ги изгони или да им навреди по някакъв начин, всички трябва веднага да виждат, че те са „служители на музея”, поради което са им направили „униформа” – на вратлето на всяка от тях е завързана пищна жълта панделка! Аналогична служба е поверена на котки-чиновници в някои пощенски станции в Лондон.
В не толкова далечното минало в знаменития руски „Ермитаж” няколко котки били официално допускани в залите за изложение на музея и даже били зачислени на храна. Специално назначен човек се грижел за прехраната им. Сега там няма такъв обичай. Но може да се предполага, че в много страни котките са спасили немалко безценни произведения на изкуството.
Според оценката на Парижката академия на науките, в момента в света има около 400 милиона котки. От тях 55 милиона са в САЩ, 30 в Индонезия. В Австралия на всеки жител се пада по една котка. В Перу няма нито един от тези домашни любимци, не ги обичат също и в Габон и в Централноафриканската Република.
Американската ветеринарна асоциация неотдавна оповести, че котките вече са се превърнали в най-любимите домашни питомци в страната и че в момента те надвишават с 2 милиона броя на кучетата. Това се обяснява с нарастването на градското население от една страна, и с непретенциозността на котките, от друга страна. Те се задоволяват с относително скромни жилища и не се нуждаят от ежедневни разходки както кучетата. По мнението на ветеринарите, котките се приспособяват по-добре от всички други животни не само към битовата среда да местообитанието си, но и към психологическата атмосфера на семейството, в което живеят.
От всички домашни животни само котките се ползват с пълна свобода на действие: излизат и се прибират когато си поискат, ако решат ловуват, ако искат могат да се оженят. Те отдавна имат дружба с човека, но не са изгубили независимостта си, което се определя от факта, че дивите предци на домашната котка са животни-единаци. Те не живеят в колектив – стадо или глутница – и нямат предводител, на когото да са длъжни да се подчиняват; всичко вършат сами.
Котката е двойнствена натура – едновременно доверчива и хитра, гальовна и хищна, домашна и дива. По наблюденията на западногерманския професор Хелмуд Хемер, характерът на домашната котка в някаква степен е зависим от нейната окраска. Черните котки са много нервни, чувствителни, любопитни и много харесват да бъдат галени. Черно-белите са общителни, лесно се привързват към стопаните си, бързо установяват контакти с деца. Ивичестите пък са, напротив, потайни, затворени и необщителни, много ценят свободата и независимостта си, избягват контакти не само с човека, но и със себеподобни. Рижавите и бяло-рижавите уважават покоя, домашния уют, и са, като правило, флегматични. Белите са капризни, обидчиви и повече от всички други видове са податливи на инфекциозни заболявания.
Котката може наведнъж да следи няколко миши дупки едновременно и да улавя всяко едва забележимо движение на техните обитатели в тях. Разположението на очите при котката е уникално. Ъгълът на тяхното полезрение е сто осемдесет и седем градуса – което е двойно по-широко от това на кучетата и един път и половина отколкото при човека. В зависимост от степента на осветеност, котешката зеница може да променя размерите си в особено широки граници. Зад ретината на котешкото око се е разположен слой от отражателни клетки. В случай на недостатъчна осветеност тези клетки отразяват получената светлина обратно върху ретината, като по този начин увеличават нейната светлочувствителност цели два пъти. Ето защо котката вижда толкова добре в тъмното.
Характерните дълги бели осезателни косъмчета разположени от двете страни на носа и под веждите, са изключително важни за ориентацията и усещането на котката в обкръжаващото пространство. Те спомагат при откриването на препятствия в пълен мрак. Но се оказва, че за да се получи информация от тези мустачки, далеч не е необходимо те да влязат в директно съприкосновение със съответните предмети! Нещо повече – по някакъв непонятен начин с помощта на мустачките си животното получава такава информация за предмета, каквато не може да получи от очите, ушите и носа. В резултат на загуба на мустачките, ветеринарите наблюдават симптоми на нервно-психически разстройства у котките.
Котката може свободно да определя направлението на звука, неговата сила, скорост на отдалечаване и височина, а на всичкото отгоре е способна да улавя и ултразвукови вълни. С ултразвук си служат мишките за общуване по между си и затова котката, която стои на щрек пред мишата дупка, е прекрасно осведомена за тяхното местонахождение. Мишка, която скрибуца зад някоя стена се чува от около двадесет метра, а шумът, произведен от нея на отстояние петнадесет метра е в състояние да събуди спяща котка. Диапазонът на звука, възприеман от котката е много широк – от ултра- до инфразвук.
Интересни сведения за избирателността на котешкия слух бяха публикувани в парижкия вестник „Матен”. Оказва се, че котешкото племе изпитва влечение към класическата музика! Особено любими за четириногите меломани се оказват произведенията на Моцарт и Вивалди. „Матен” съветва стопаните на котки да осигурят за своите любимци записи на тези композитори. Такава музика действа на животните изключително благотворно.
Интересно е и устройството на котешката лапа. Острите нокти се прибират навътре по такъв начин, че при бяг по каквото и да е повърхност, до земята се допират само възглавничките на лапата и пръстите, при което ноктите не се чупят и не се затъпяват. При необходимост (по време на лов или при самоотбрана) пръстите се разтварят и ноктите се издават напред, готови да се вкопчат в плячката или да нанесат на противника тежка рана. Опашката на котката е изключително подвижна и, освен като индикатор за състоянието на животното, играе още и ролята на стабилизиращ фактор при падане и по време на скок. При котките-майки опашката служи още и като прекрасно средство за тренировка на потомството, като имитира плячка и възпитава у малките котета бързина на реакцията. Опашката за котките е „табу”. Те много болезнено приемат всяко докосване по опашката и не могат да понасят да ги дърпат за нея. Дори и при изрядни отношения между човека и котката, съблюдаването на тактично отношение към опашката се явява неизменно. Позволението на котката човек да й държи опашката в ръце, е свидетелство за оказване на величайшо, ако не и на безгранично доверие. Но подобно поведение при котките е огромна рядкост.
Котката може да падне дори от много голяма височина без да се нарани фатално. По време на полета тя притиска крайниците и опашката си към тялото и така лети, като се върти и по този начин забавя скоростта на падането си; след което изведнъж разтваря крака, за да се приземи на лапите си.
Нов световен рекорд в свободно падане без парашут е установен от котарака Олив от канадския град Торонто. Той скочил от шестнадесетия етаж и, набирайки скорост сто мили в час (сто и шестдесет километра в час), се изхитрил да се размине само със счупване на две лапи. Ветеринарят, лекуващ Олив смята, че той се е спасил благодарение на две неща – поразителното му хладнокръвие и рунтавата му настръхнала опашка, която забавила падането. Към това, разбира се, трябва да се добави и факта, че котешките лапи представляват доста ефективно амортизиращо устройство.
Котките имат свой език, състоящ се от над 15 „думи”, съчетани в множество интонации. Те имат звуци, изразяващи жалба, молба, зов, удоволствие, въпрос и т.н.
Котката крие в себе си все още немалко загадки. Тя може да предчувства едни или други събития и да разполага с информация, с която, от човешка гледна точка, е невъзможно да се сдобие. „Стопанката на къщата” е обладана от ясновидство – как иначе може да се обясни това, че тя разбира за прибирането на господаря си още много преди то да се случи и застава на вратата, за да го посрещне?
Когато през 1940 година немците бомбардират Лондон, някои котки започват да „викат”стопаните си към бомбоубежищата цели няколко часа преди началото на атаката. А един американски войник, участник във Втората Световна Война, служил на Соломоновите острови, си спомня интересни неща за котарака Даменит, който живеел при тях в казармите. Този котарак започвал силно да се безпокои, да мята опашка и се отправял към бункера дълго време преди появата на противникови самолети на хоризонта. В същото време Даменит игнорирал приближаването на американски самолети, като спокойно продължавал да си блаженства излегнат на слънчев припек.
Засега учените не могат да обяснят способностите на котките да се ориентират – и то не само в ограничено пространство, но и на огромни територии. Така например са известни случаи, при които котки, отделени на огромни разстояния от дома си, са се връщали в къщи, преодолявайки гигантски разстояния от 260, 700 и даже 1500 километра в течение на няколко месеца.
Зоопсихолозите го наричат „чувство за дом”. Но що за компас направлява тези предани и героични скиталци? Засега отговор няма.
Колко може да тежи една котка? Обикновено не повече от 5 килограма. Но ето, че един котарак на име Тигър многократно превишава тази норма – той тежи цели 19,5 килограма. Размерите му също са впечатляващи – дължината му е 84 сантиметра, диаметъра на шията му е 31,7, а на талията – 83,3 сантиметра. Но това, разбира се, е рекорд, т.е. изключение. Като правило масата на най-леките породи котки не превишава 1,5 килограма, а най-едрите не тежат повече от 10 килограма.
Разнообразието на котките в повечето случаи е свързано със спецификата на местообитанието им. По пътя на селекцията (изкуствения подбор) и множество кръстоски са възникнали най-разнообразни породи от тези домашни любимци, които се подразделят на две основни групи – късокосмести и дългокосмести (или разговорно „ангорски”). Най-широко представени от съвременните породи са сиамската, абисинската, бирманската, синята руска, персийската дългокосместа, турската и др. В световен мащаб са регистрирани повече от 57 породи домашни котки, но реално те надхвърлят 100.
За една от най-устойчивите породи се смята сиамската котка, която се е появила преди повече от 600 години в Сиам (съвременен Тайланд).
Сиамските котки са били винаги много високо ценени и само най-богатите слоеве от висшето общество са могли да ги притежават. Преди повече от 100 години сиамският крал изпратил в Европа няколко десетки чистокръвни сиамски котки в качеството на дар за определени високопоставени особи. А сега в родината на сиамската котка са много обезпокоени за съдбата й. Популацията на тази котка, заедно с всичките й разновидности, рязко е намаляла. Тайландците сега закупват от Европа и Америка потомците на онези същите котки, които някога били внесени там от Сиам. Тях ги ползват за възстановяване на силно съкратените разновидности на сиамските котки. Тайландските учени се надяват, че ще успеят да възстановят тази застрашена от изчезване порода.
В Канада се развъжда най-голямата група от голи котки с название „сфинксове”. Тази порода е създадена специално заради хора страдащи от алергия към котешката козина. Но, за съжаление, станало ясно, че алергичната реакция се предизвиква не от козината, а от пърхота им, който се образува и по кожата на „сфинксовете”.
Котките растат бързо. Полова зрелост при тях настъпва на възраст 7-8 месеца, а физическото развитие приключва на година и половина. Обикновено раждат два пъти годишно. Оплождането става през февруари или началото на март, а после повторно през юли-август, с малки отклонения в едната или в другата посока.
Разгонването на женската и половата възбуда при самеца протичат бурно. Именно в този период произтичат добре известните „котешки концерти”. Котараци с всевъзможни окраски се струпват в задния двор, в който обитава съблазнителната котарана и дълго „дискутират” по между си с помощта на изразителни гласови напеви на кого от тях тя ще пристане. Концертите се случват предимно нощем, за да не им пречи никой. Понякога котаците се връщат от „рицарските турнири” с разпрано ухо или дори без око.
В зависимост от породата, бременността при котките трае между 55 и 63 дена. Трябва навреме преди раждането да й се приготви кутийка-гнездо, в която да се постеле парче от мек плат. Обикновено раждат 3-5, по-рядко 1-10 котета. Новородените котета са слепички и проглеждат на десетия ден от раждането си.
След четири седмици майката започва да извежда малките от убежището им. Малчуганите се запознават с обкръжаващия ги свят, впускат се в игри – първо неловко и тромаво, но постепенно, с всеки ден все по-уверено, усъвършенствайки движенията си. В този период те се запознават с храната на възрастните. Отбиването от майката може да стане на възраст 5-8 седмици.
Ако човек си постави за цел обучението на малките котета, той трябва да им задава първоначално по-лесно изпълними задачи, след което постепенно да повдига нивото на сложност. Естествено, нито една котка няма да се впусне с такова усърдие да се упражнява в изпълнението на команди, както например би постъпило кучето. Но почти всяка котка може също да научи това-онова.
За котето са нужни игри и играчки. За подрастващия палавник те са едновременно удоволствие, обучение и двигателна терапия. Това е преди всичко необходимо на самотните животни, защото скуката от безделието оказва неблагоприятно въздействие върху тяхното развитие. Трябва да се играе по няколко пъти на ден, и дори и с възрастните животни поне веднъж дневно.
Котките са податливи на различни видове настроения, които се определят от биоритъма на техните жизнени процеси. Недопустимо е да се занимаваме с тях в неподходящо време – рано сутрин, в периода на следобедната дрямка или късно вечер. Младите животни са особено неуравновесени: всичко, което се движи и издава шум, възбужда любопитството им.
Още от най-ранна възраст котките безпогрешно различават всички нюанси и особености в поведението на човека: затова именно от стопанина зависи формирането на характера им и маниера на поведението им. Лошото, недоброжелателно отношение към котките води до развитие на симптоми на невроза, страх или агресия. Спокойния и приветлив характер на стопанина се предава и на животното. В една стара немска енциклопедия съветват, че котката трябва да се гали и ласкае най-малко 20 минути на ден, в противен случай жизненият й тонус се понижава.
Котката сама се грижи за постоянната чистота на тялото си, като ежедневно изблизва козината си. Как би могла да ходи на лов за мишки, ако те ще усещат миризмата й? От тук е и нейната изключителна чистоплътност. Изцапаните животни трябва да се къпят. По време на къпането не трябва да се допуска да влезе вода в ушите, както и сапунена пяна в очите на котката. И в никакъв случай не бива да се потапя главата й под водата или да се ползва карболов сапун, тъй като кожата й е особено чувствителна към карболови препарати.
Въпреки че при необходимост котките показват умение да плуват, те не обичат да се мокрят, тъй като от кожата им се отмива мастното покритие, което им служи като природна защита срещу влага и зацапване. Но има и изключения.
В Турция живее една разновидност котки, които наричат къпещи се котки. Техните бели и пухкави представители са способни да прекарват часове в къпане в езеро. Те никога не ловят мишки, отдавайки предпочитание на молюските и рибата, които ловят с голям успех. И още един пример. На малкия остров Мен, разположен в Ирландско море, е създадена порода от големи късокосмести котки без опашка. Котките от остров Мен не се боят от водата, плуват добре и ловко хващат риба в плитчините на брега.
Както вече стана въпрос, котките са изключително чистоплътни. Инстинктът ги заставя да заравят изпражненията и урината си в определено отходно място. Котешката тоалетна може да се направи от легенче, в което да се разстелят късчета ситно нарязана мека хартия. Скоро след това, след като котката веднъж свикне, че това е нейната тоалетна, хартията става излишна. Много животни я използват само веднъж, ако легенчето не се почиства. В този случай изпражнения и урина могат да се появят на други, непредназначени за това места от апартамента. Това е своеобразен протест заради нарушаването на хигиенния принцип. Котката може да се научи да ползва и тоалетната чиния – често тя сама си я избира за отходно място.
Острейки си ноктите, котките нерядко раздират дамаската на мебелите. Ноктите им не бива да се подрязват (само при възрастни и болни индивиди е допустимо да бъдат подрязани от специалист); но затова пък малките котенца могат да бъдат приучени да си точат ноктите на специално предназначени дъски. Такива дъски, които трябва да са достатъчно високи за да могат котките в изправено положение да си острят ноктите, са направени от груб материал и се закрепват на стената.
Пословицата „като котка и куче” е вече отдавна остаряла. В действителност котката и кучето прекрасно съжителстват един с друг в един и същи дом, стават добри приятели и се обичат. Когато живеят под един покрив с таралежи, птици или други животни, котките никога не ги закачат. Навярно ви е известна и знаменитата в литературата „Котешка къща”, в която котките мирно съжителстват с плъхове.
Проблемът с бездомните котки съществува отдавна. Вина за тези нещастни животни носят хората, и на първо място техните стопани. Очевидно те не са хранели никакви симпатии към животното, което са се заели да отглеждат. В някои страни за болните и бездомни котки са организирани приюти (в Лондон, Париж, Рим, Берлин, Женева, Кайро и др.). Най-старият от тези приюти е този към църквата Свети Лаврентий във Флоренция – вече над 200 години.
Трябва да се отбележи, че традицията да се поддържа щатна длъжност за пухкави мишкоизтребители датира в правителствената резиденция от столетия.
А ето че някой си Уилям Гриер от Сан Диего (щата Калифорния) толкова обичал своите котки, че умирайки, им завещал в наследство два от „излишните” си милиона френски франка. В „котешката светска хроника” сумата от два милиона френски франка е очевидно доста популярна. През 1967 година именно тази сума била предложена на англичанката Елсиет Селер за нейния любимец Маркус, бял персийски котарак. В крайна сметка любовта победила и стопанката се отказала от тази сделка.
В повечето страни, където отглеждането на котки в домашни условия се практикува в достатъчно широки мащаби, са създадени и специални организации, клубове за възпитание, отглеждане и защита на котките. Такива национални организации са обединени в международен съюз: Международна федерация на любителите на котки (ФИФЕ).
Човек не трябва да изоставя своите малки приятелчета, като ги оставя без подслон и храна. Преди да донесеш вкъщи малко коте, трябва много сериозно да се замислиш за бъдещата му съдба. За да бъде щастлива, котката трябва да бъде обичана.
