Китай (ХVII - XVIII в.)
Началото на XVII в.
Държавата, управлявана от династия Мин, се намира в упадък. Причини: твърде големият бюрократичен апарат, изразходване на огромни суми за издръжка на императорския двор, подкупничество и самоволия на чиновниците, войната с Япония. Върху населението продължават да се налагат нови данъци, което разорява селяните и градските занаятчии. Значително се влошава и международното положение на Китай. Ок. 1606 г. манджурските племена, които живеели на север в поречието на Сунгари, започват да нападат Китай.
1625 г.
Манджурите завладяват Мукден и почти целия полуостров Ляодун. През следващите години нашествията, на манджурите, които вече са наложили господството си върху Корея, в северните провинции на Китай стават все по-чести; владетелите от династия Мин не могли да се противопоставят на варварите.
1628—1644 г.
Селска война в Китай. Войните, експлоатацията на селяните, корупцията и безнаказаността на императорските евнуси, които в края на управлението на династията Мин завладели държавния апарат, довеждат до избухване на селско въстание в провинциите Шенои и Ган-су. После бунтът обхваща съседните китайски провинции, както и басейна на реките Яндзъ и Хуанхъ. През втората половина на 30-те години въстаническо-то движение отслабва, част от въстаниците са разбити от правителствените войски. През 1641 г., когато на север се води войната с манджурите, въстаническото движение отново се засилва. Начело на въстанието застава ковачът Ли Цзичен. Още през 1642 г. под негова власт се оказва огромна територия: от границата с Монголия до морето и от долината на Хуанхъ до долината на Яндзъ. Столица на въстаниците става град Сиан (някогашния Чанан), а Ли Цзичен се провъзгласява за император. Той намалява значително държавните данъци, назначава нови чиновници, раздал на бедните именията на феодалите и лихварите. През 1644 г. завзема Пекин, но скоро е победен от командира на императорските войски У Санхю и извиканите на помощ манджури. По време на боевете загива Ли Цзичен.
1644 г.
Възползвайки се от гражданската война (1628—1644 г.), мацджурската династия завладява Китай. Разгромява народното въстание, но едновременно унищожава и част от старата китайска аристокрация. Намалява и административния апарат, ликвидира паразитните елементи на предишната китайска бюрокрация. Манджурското правителство анулира част от данъците, въведени през последните 20 години от управлението на династия Мин. Манджурската династия Цин запазва феодалните отношения и военно-племенната организация, което спъва обществено-иканомическото развитие на Китай. Манджурите били привилегирована каста, за която били запазени всички постове в държавата. Въвежда се сурова система за контрол и цензура; антиманджурската дейност се наказва със смърт. По време на династията Цин в Китай започват да пристигат политико-търговски мисии от европейските страни: Русия, Холандия, Португалия, Англия и Франция.
1689 г.
Подписан е Нерчинският договор между Китай и Русия. По силата на договора Русия отстъпва на Китай земите по долното течение на р. Амур.
1696 г.
Присъединяване на Външна Монголия към Китай.
1757 г.
Манджурското правителство затваря за чуждестранни кораби всички пристанища, с изключение на Кантон (Гуанчжоу), искайки да се защити от вноса на европейски стоки и чужди влияния. Династията Цин разширява владенията си и извън границите на същински Китай: след дълголетни борби с ханството на ойратите в Джунгария манджурско-китайските войски завземат Тибет (1756 г.) и Кшагария (1759 г.). Васали на Китай стават Бирма (1769 г.) и Виетнам (1790 г.). Но могъществото на империята Цин е привидно. Въпреки преследванията и репресиите действуват тайни народни организации, избухвали антиманджурски и антифеодални въстания на китайското население и местните, наордности (малцинствени).
