Луцифер
Луцифер е дума от латински произход, Lucifer, която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.
В древността гръцките имена Фосфорос и Еосфорос (Омир, Хезиод) и латинския буквален превод „Луцифер“ (Вергилий, Овидий) са били име на планетата Венера - Аврора - „ярка утринна звезда“ (зорница), която се обожествява. Тези имена са епитет и на Аполон, Диана и др. божества.
Когато превежда библията от гръцки на латински език, свети Йероним превежда „Фосфорос“ като „Луцифер“. В Евангелието на Лука (10,18) и Откровението на Йоанн (12,9) Луцифер е синоним на Сатаната. В раннохристиянските апокрифи (Втора книга на Енох, Евангелие на Вартоломей и др.) историята на „падналия ангел“ се описва пространно. Там той е един от най-висшите и близко до Божествения трон стоящ ангел, но се възгордял и обиден от това, че Бог е създал човека по негово подобие, възстанал с други ангели и бил пратен заедно с тях в бездната. Нарича се затова „паднал от небесните селения ангел“, превръщайки се в архетип на злото и враг на Бога. Понякога в славянските апокрифни преписи Луцифер се нарича "Аполлион" - името идва от езическия бог на светлината Аполон.
Падналият ангел (Фосфорос, Еосфорос или Луцифер) се описва и в гръцките и български зографски ерминии и съответно се изобразява в православната живопис като тъмен демон-ангел, потъпкан от архангелите: стенопис в манастира Дионисиу на Атон от 1603 г., където падналият ангел Луцифер е подписан „Εωσφόρος“. Луцифер е един от Четиримата Крале на Пъкъла, заедно със Сатаната, Белайъл и Левиатан. Има дъщеря, известна още като италианската богиня Арадия.В 1887 г. Е.П.Блаватска в Лондон издава ежемесечно списание "Lucifer" ,заменено по късно от "The Theosophical Review". В "Тайната доктрина" тя рязко се разграничава от библейските тълкувания на въпроса "Луцифер".
