Цар Симеон Велики (893-927г) и неговото време.
Днешно време учените като Марин Дринов, Константин Иречек и Васил Златарски имат интерес към личността на Симеон Велики, който е искал да постигне това, което никой друг не е успявал – да стане византийски василевс. Първо сериозно изследване прави Спиридон Палаузов, който не само говори за приносите на Симеон в областта на културата, но и показва различните политически причини за възхода на България. На първо място е кризата във Византия. Успоредно с това управлението в страната се стабилизира. Не от малко значение е и голямата образованост на самия владетел.
Княз Борис І е имал четири сина и две дъщери. Симеон е бил третия син. Смята се, че е роден през 863г по време на дълбок мир. Като цяла обаче не се знае почти нищо за детството му. Знае се че в Цариград в прочутата Магнаурска школа. Само там може да научи до съвършенство гръцката класическа литература и граматика, диалектиката и „всички философски науки”. Отлично владее гръцки, което ме дава и прякора полугрък.
След време оставя обучението си и се замонашва. Отчасти тук може да се открие стремежа на Борис да остави по-малкия си син да бъде бъдещ глава на българската църква, нещо, което във Византия е обичайна практика. Не се знае през коя година точно се връща, но се предполага, че е 866т, когато патриарх Фотий е свален от власт. По това време идват и прогонените ученици. Смята се, че Борис се е включил в преводите, може би и Симеон, знаейки добре гръцки и славянски. През 893г след преврата той играе важна роля като поема властта. Бива освободен от монашеския си обед, заради интересите на страната.
Не се знае кога точно Симеон се е върнал в България, но се предполага, че е към 866г, когато в Константинопол пристигат учениците на Кирил и Методи. Ревностен привърженик на християнството и византийското богослужение, той е бил необходим сътрудник на Климент и Наум в изграждането на нова книжовна култура.
Изграждането на новата цивилизация има две лица. От една страна е непознатата дотогава книжнина и художествена среда, която вървяла успоредно с постепенното изграждане на нова политическа среда. За това обаче било необходимо време, което Симеон няма. Началото на управлението му е свързано с един загубен с Византия, конфликт. С това се слага край на мира. Инициативата е била поета от Симеон, докато самата причина има случаен характер – преместването на българското тържище в Солун. Той не е само по-далеч от Цариград, но и митата и данъците са по-големи. След като не успява по мирен път да убеди императора да върне тържището, Симеон нахлува в тема Македония, където разгромява византийски отряди сред който и силните хазарски гвардейци, на който заповядва да отрежат ръцете и носовете. В тази ситуация Византия праща пратеници при маджарските племена около Днепър, който придвижват благодарение на флота през Дунав, за да нападне българските земи. От Цариград се придвижва и сухопътна войска. Макар и да разбира от византийски пратеник за действията им Симеон отказва мир.
895-6 има сведения за маджарски нападения в Добруджа. Симеон прегражда западния бряг с верига, но и това не ги спира до достигнат до Преслав. Симеон намира спасение в Дръстър. Това бива добър урок, който го кара да започне да преговаря с магистър Лъв Хиросфакт. Сключен е договор за размяна на военнопленници. Унгарците продават българи на византийците, а те ги заменят с техни. Междувременно Симеон затваря посланика в кр. Монбала и оттам започна кореспонденция, където открито се подиграва на императора заради интересите му към астрономията и астрологията. Това е дена дълга игра на думи с цел да се спечели време. В знак на добра воля императорът връща пехотата и флота си.
Симеон праща пратеници при печенегите при р. Дон, където се договарят с цената на много дарове и български принцеси за съпруги ги печели. През 896г заедно удрят унгарските племена, който са принудени да избягат чак в Панония. Това слага край на Великото преселение на народите. С липсата на врагове зад гърба си Симеон може да се концентрира над Византия, но в същото време пътят към Панония е завинаги затворен. Симеон иска да му бъдат върнати всички български военнопленници, което императорът прави. Заедно с кавхан Теодор те правят размяна в Цариград. Като допълнение тържището е върнато в града.
Лятото на 896г византийците претърпяват пълно поражение при Булгарофигон, принудени са да използват въоръжени араби за спиране на българското нашествие. Към края на ІХв отношенията остават спокойни, но и не е сключен договор. Вадят се преговори за нови договори с Лъв Хиросфакт за връщане на част от превзетите крепости, но вече България е на три морета. Оттук нататък византийците се опитвам да не създадат обстановка, която би позволила на българския княз отново да нападне пределите им. Но колкото и да бил зает, той не пропускал и най-малкото възможност да нахлуе в империята.
В момента Византия си има и проблеми с арабите, който през лятото на 904г дори обсаждат за три дни Солун. Градът пада и те го опустошават. Взето е почти цялото население от 22 000 пленници. Още преди това българския владетел бил завзел значителни територии около Драч. През 904г Симеон се възползва от случая и превзема градът. Лъв Хиросфакт го убеждава да върне града, но цената е сключване на мирен договор с граница започваща от Милидия и минаваща на 20км от Солун. Свидетелство за това е един каменен надпис при село Наръш. Във властта на Симеон е цяла Македония без Драч.
Липсват сведения за бъдещите действия на Симеон след първата му война. Развръзката на този въпрос се разяснява по-късно с настъпилото положение във Византия. Императорът взима своя четвърта съпруга – Зоя Карбоноксина. Патриархът Николай Мистик отказва за благослови брака, която довежда до изостряне на отношенията в страната и църквата. Първото им дете е Константин VІІ Багренородни, роден през 905г. На 19 май 912 Лъв VІ Мъдри умира като оставя за свой наследник седемгодишния си син. За съимператор е избран чичо му Александър.
Настъпва промяна в политиката след като той отказва да приеме досегашния мирен договор. Само това е достатъчен повод за нова война. България търси нови съюзници сред който е и хърватският княз Михаил Вишиевич. Те хващат синът на венецианския дож и го предават на българите, от който е откупен. Византия търси врагове, който да отклонят вниманието на врага им.
На 6 юни 913г умира съимператорът. Назначено е регентство начело с патриарх Николай Мистик. Той праща множество писма до Симеон с мел да спре военните действия. Владетелят не само не обръща внимание на писмата, но и през август 913г се установява пред Цариград с войската си. Започват преговори начело с кавхан Теодор. Организиран е и тържествен обяд между симеоновите синове и Константин VІІ. Има малко византийски извори за това, но се знае, че е проведена церемония, на която на Симеон е дадена титлата цар, василевс. Патриархът маха булото си и го слага на главата на Симеон. Тя е една от най-високите в света. Проблемът е, че Симеон е искал да бъде цар на българи и ромеи. По това време се говори и за брачен съюз между Константин Багренородни и една от дъщерите на Симеон. По този начин той ще бъде тъст на императорът – кесар и дори съимператор като така ще управлява заедно с императора. Един законен път да бъде овладян престола. С тези свои действия и бъдещите си намерения Симеон посягал на самата същност на византийската политическа идеология, която осигурявала самото съществуване на Империята.
След споразумението Симеон се завръща в България. Същата година във Византия се завръща Зоя Карбоноксина, която завзема властта, отстранява регентството и отхвърля не само предложението за брак, но и царската титла на Симеон. В отговор на това през 914г Симеон навлиза във Византия, опустошил Тракия и Македония, завладял и Адрианопол. И двете страни обаче били наясно, че решаващата битка все още има да предстои. Започнали преговори с другите страни за печелене на съюзници. Накрая на който Византия не само била изолирана, но и България имала на своя страна маджарите и печенегите.
Големият сблъсък става на 20 август 917г при Ахелой, до Анхиало. Византия претърпява пълен провал. Малцината спасили се достигат до Месемврия, където ги очакват византийски кораби. Настъплението продължава до стените на Цариград, където византийците претърпяват неуспех при едно нощно сражение до кр. Катасирти. Те се страхуват от Симеон, но той така и не атакува. Преди да предприеме този лекомислен ход е трябвало да се справи с други проблеми на Балканите.
По време на Ахелойската битка вражеска позиция взима сръбският владетел Петър Гойникович. През 917г войска начело с кавхан Теодор Сигрица и Мармакс се отправят към Сърбия. Гойникович е заловен и умира в български затвор. На трона е поставен братовчед му Павел Бранович. Поне временно византийското влияние е премахнато, българските нападения във Византия продължават. Симеон успява да осъществи целта си – да премахне византийското влияние в Сръбското княжество.
Промяна във Византия настъпва, когато Роман Лакапин (920-944г) налага влиянието си в двореца. Той жени дъщеря си за Константин VІІ и получава титлите василеопатор и кесар, а през 920г става съимператор. Цялото управление на Константин VІІ е от 913 до 954г. това към което Симеон се е стремял било грабнато без трудности от Лакапин. Още повече че като законен василевс българския цар няма как да оспори властта му. Симеон не приема това и иска византийците да го приемат за свой василевс. Писма с патриарх Мистик говорят, че Византия е била готова на териториални отстъпки в името на прекратяване на желанието на Симеон за трона. Има и предложение за брак между някой от децата на Симеон и тези на Лакапин. Но българския цар не приема.
Симеон разбира, че вече няма мирен път, по който да получи желаното. Той опожарява цариградската област и дворците при Пиги. Византия пак се опитва да използва сърбите. През 921г сръбският политически емигрант Захарий прави опит да сваля Бранович, но не успява и после Бранович го праща на Симеон. Не след дълго обаче Бранович бива подкупен от Византия и тогава царят пуска Захарий да вземе трона. Сърбия се явява разменна монета между двете страни и бавно губи политическата си свобода.
През 922г Симеон иска да сключи съюз с Арабския халифат като праща пратеници при Утайдаллах ад-Махди. Идеята е за общи действия срещу ромеите и по-специално Цариград. На връщане от преговорите българи и арабските им придружители са заловени от гърци и продадени на Лакапин. Българите са в тъмница, а арабите са върнати с богати дарове за халифа им. Вторият опит за връзка с арабска флотилия в Беломорието с водач ад-Дулафи също претърпява неуспех.
Това била последвано от нов провал, когато същата 924г сръбският княз Захарий бил настроен провизантийски и проявил открити вражески намерения срещу Българската държава. При последвалата война българите биват разбити, а главите на командирите били изпратени като подарък в Цариград.
По същото време Византия успява да си върне контрол над Одрин, но го губи. През 924г Симеон и войската му са пред Цариград с обсадни намерения. За преговори излиза лично самия патриарх Мистик. Той се оплаква, че Симеон не отвръщал на писмата му. Симеон иска среща с Роман Лакапин. Срещата е уговорена на Златният рог, където е изградено специална платформа до стената. Симеон идва с два отряда със златни и сребърни шлемове, метални ризници, който го посрещат на гръцки като император. Това е едно политическо зрелище, но то не успява да преодолее дълбоките различия между Симеон и византийците. На царя му трябва временен мир, за да реши веднъж завинаги проблема със Сърбия, особено след като Захарий изпратил главите на българските военноначалници във Византия. През 924г българите начело на княз Чеслав навлизат в страната. Захарий избягва във Хърватия. Заловени са сръбските жупани, а цялото население е преселено в България. Константин VІІ разказва са тези събития, като коментира, че по тези земи не са останали много хора, а са били преместени няколко десетки хиляди души. За произхода на името ми той смята, че произлиза от името на обувките им – сървули, което разбира се не е истина.
Активната политика на Византия се опитва да използва и други страни, за да отвлече вниманието на царя. През 925-6г започва българо-хърватската войска, насърчена от Византия. Българската войска е напълно разбита. Римски пратеници идват в България при Симеон и според някой учени тяхната задача е да възкачат Симеон, но те по-скоро са имали посредническа задача. Когато те пристигат в страната царят е вече мъртъв. След поражение от хърватите Симеон умира на 27 май 927г от сърдечен удар.
Византийска легенда разказва, че смъртта му е станала чрез магия. По-скоро заради самия факт, че най-силния им противник е умрял от естествена смърт е недопустимо за тях и затова измислят история. От тези слухове дори някой хронисти пишат за нея като истинско събития. Роман Лакапин отишъл при едни предсказател, който му казал, че ако отреже главата на една статуя на Симеон той ще умра. Блазиус Клайнер обяснява това с простия факт, че този предсказател е имал добри връзки с България, който първи са го осведомили за случилото се на Симеон.
Макар множеството си победи това изчерпва силите на хората и колкото и да е силна България тя не може да се мери с нечовешките ресурси на Византия. Петър Мутафчиев дава една доста критична оценка за Симеон велики. Щастие е че не е успял да постигне целта си, защото така той щеше да забрави собственият си народ и да се приобщи към империята на Византия. Единствената пречка за това е било собственото му упорство. Идеята, че той иска да създаде Българо-Византийска империя само бегла представа за това, в което се е стремил Симеон.
Много по-трайни са постиженията му в културата. Не случайно неговото управление е наречено Златен век на българската култура. Личности като Климент Охридски, Наум, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър са само малка част от множеството примери за богатата ни средновековна култура. Главно дейността е развита в преводната литература, но има и лично произведения. Феноменално е как само за 20-30г от покръстването и византийското влияние културата се развива до такава степен. Главни причини за тона се откриват в писмеността на славянски език и голямата начетеност на владетеля. Друго постижение е преславската рисувана керамика, която е новост по това врем, но и изчезва след 10в. Смята се, че тя представлява личния вкус на царя. Една от най-добре запазените икони с тази керамика е тази на св. Теодор. Много е било говорено и за преславското съкровище, за жалост днес е запазена само една диадема.
Общата култура е предпоставка за сливане на хората. Интересно е как така, българите научават славянския език. Църквата е мястото, където хората се срещат и изповядват новата вяра. Славяните разбират какво се говори, но прабългарите е трябвало да научат езика. Така се слага началото на едно продължило няколко десетилетия, сливане. Общият живот и смесените бракове също много спомагат за това.
