Малката сладка тортичка надничаше през витрината и се чудеше кое дете ще й се усмихне. Беше пременена с най-пъстрата си рокличка, с розички и панделки, която майсторът-сладкар бе кроил и диплил с огромна любов цялата сутрин. Ето че на стъклото на Сладкарницата се залепи едно малко розово носленце и големи кафеви очички впериха сияещ поглед в пищната й премяна.
– Мамо, мамо, Мише ишка тоота! – заподскача малкото момченце.
Майка му се обърна, усмихна се и заедно с малкото човече влязоха в Сладкарничката.. Двамата дълго се любуваха на чудната тортичка, чуруликаха и се смееха. Когато най-сетне дойде техния ред, малката тортичка със затаен дъх пое милите им думи:
– Моля, поставете тортичката с пъстра рокличка с розички и панделки в празнична кутия. Днес заедно с нея ще празнуваме третия рожден ден на нашето Мишле!
Това беше най-щастивия ден в живота на всички – тортичката с пъстра рокличка с розички и панделки, Мишето, мама, татко и всички техни приятели.
