Порочни игри

Не можеше да повярва, че я вижда да върви към него отново. Въпреки че се бяха разделили с дежурното „ще останем добри приятели”, всичко в нея извикваше онези познати тръпки на желание, които нямаха нищо общо с приятелството.
Дългата й, тъмнокестенява коса танцуваше диво с вятъра. Беше облечена с сиви, прилепнали дънки и бяла тениска, скрита под кожено яке. Все още бе най – сексапилната жена, която познаваше, и все още бе най – неопитоменото момиче, което живееше за да нарушава правилата, които по случайност, той съблюдаваше да се спазват.
- Тук съм по желанието на инспектор Самърс!
Дочу хубавият, строг тембър на гласът й и потъна в блаженна усмивка. Един от неговите хора я беше спрял и тъкмо и обясняваше, че не може да я пусне да премине отвъд жълтата лента.
Тереса бе сложила ръце на кръста си и потропваше с крак. Такова животно като ченгетата нямаше. Не само не ги биваше в работата, а и се надуваха, все едно всеки ден обядваха с Господ.
- Томи. - подвикна с широка усмивка Рой, докато вървеше към загриженият полицай и младата жена - Госпожица Бариос е тук с мое знание. Можеш да я пуснеш.Всичко е наред.
Тереса вдигна живите си сини очи в посоката, от която се носеше дълбокият глас на Рой и го озари с приятелска усмивка.
Тъмната му коса бе прилежно пригладена. На бузата му играеше трапчинка, която го правеше още по – чаровен. Тъмните му очи я приветсваха с толкова много копнеж, че завъртяха главата й. Макар облечен в костюм, добре подържаното му тяло се очертаваше и го правеше точно този, който можеше да разтупти сърцето ти.
Полицаят галантно повдигна жълтата лента, която обсаждаше местопрестъплението, и Тереса се мушна под нея като се отправи към инспектора. Рой Самърс бе от типа мъже, които бяха пристрастени към политиката, правилата и разумният начин на живот. Три неща, които Тереса не харесваше, не зачиташе, и не спазваше. Винаги мил и внимателен, перфектният джентълмен и стриктен профисионалист, Самърс бе всичко, което едно момиче на заветните двадесет и три години би мечтало да има.
Преди три години бе лудо влюбена в него, но не бе само това. Той бе първата й истинска любов и първият дължащ се на нея неуспех. Тъмните му очи все още горяха в желание да бъдат с нея. Това я смути. Беше й трудно да го види отново, но по лошото бе, че не можеше просто да му откаже помощта си.
- Инспектор Самърс. - усмихна се ведро Тес и му позволи да я прегърне. Притвори очи, звладяна от спомените и приятното усещане от това да бъде притисната в силното му тяло. – Как си Рой? - носталгично го попита, когато се отделиха един от друг.
- Теси. - лицето му придоби мек израз, а очите се затоплиха спонтанно, сякаш това да я докосва бе решило всичките му проблеми-Мина много време.
- Е, звънна ми. – Тереса се опита да игнорира този познат тон, опита се да не обръща внимание и на погледа му - За какво става дума?
- Първо, искам да ти благодаря, че се отзова. – той прозря отчаяният й опит да смени темата и заговори делово - Индентифицирахме жертвата. - той я поведе към скупчилите се полицаи. – Казва се Синтия Джоунс. – започна да обяснява мъжът, докато вървяха. – Отново е младо момиче, на двадесет и една години, студентка. Явно подбира жертвите си и държи да са студентки. Поне това е единственото общо нещо, което ги свръзва една с друга.
-Виж ти. – проговори, Тереса и повдигна вежди. – Значи си пада по млади момичета?
-Да. – потвърди делово, Рой. – Също така обича да се забавлява с тях, преди края. - замълча за селунда и Тес прозря отвращението му, което се предаде и на нея. - Изнасилва ги, но интересното е, че не открихме следи от сперма по нито едно от двете момичета.
- Нищо ново. – отвърна небрежно, младата жена, сякаш това бе съвсем обикновено нещо.
Всяка жена, на нейно място би изпитала отвръщение, а и би се стъписала при тази новина, но за Тереса Бариос нещата не стояха по този начин. Тя бе виждала и присъствала на какви ли не по - ужасяващи неща, които можеха да те накарат да сънуваш кошмари месеци наред. Защото всичко, което бе виждала, което бе убивала, не можеше да бъде заличено от съзнанието й. След време, просто претръпна. Имаше моменти, когато първата локва кръв предизвикваше гадене, но сега, разкъсаният труп представялваше предпоставка да намери и убие гадното копеле.
- Забравих, че си свикнала с тези неща. – смотолеви Рой, като заби поглед в земята.
Тереса спря да върви. Стрелата оцели право в нараненото място.
- Съжалявам, Теси. – обърна се разкаяно към нея Рой и разпери ръце - Просто говорим за случаят, но не и за раздялата ни!
Лицето и остана гладко. Изразителните й очи присветнаха наранени, но тя стисна зъби и се насили да залепи на устните си отиграната усмивка, която слагаше винаги, когато говореше за нещо, което и беше неприятно.
- Виж, Рой ...
- Не! - засмя се насила той - Последният път, когато чух това начало ти си тръгна.
Ръцете й се отпуснаха безсилно до малкото й тяло. Потръпна и сведе поглед за секунда, но чувствата, които се бе научила да прикрива не можаха да си пробият път към повърхността. Остана безмълвана за един дълъг, неспокоен момент, но когато отново заговори, гласът й бе топъл, но резервиран и показваше на Рой мястото му, което вече бе на няколко крачки от нея.
- Рой, знам защо се обади. - финият й пръст се вдигна във въздуха за да го спре, когато понечи да прекъсне думите й - Когато ти казах, че не съм съвсем безразботна и че работата ми е свързана с малко по – страховити престъпници ...
- Аз го приех, Теси ! – нервният му смях, я накара да го доближи и да го погледне нежно - Ти просто отпраши след една прекрасна година, точно когато исках да ти докажа, че можеш да разчиташ на мен.
Така беше! Можеше ли да отрича? Не! Но Рой не разбираше за какво говори. Той искаше жена, която да го посреща нощем, да е сготвила вечеря и да е преспала децата им. Рой искаше дом, искаше семейство, искаше жена! Тереса знаеше, че не е подходяща. Почувства го, след като й каза, че я обича, а тя просто не знаеше какво да отговори, виждайки искреността в очите му. Не, не, Тереса Бариос винаги щеше да бъде свободна. Никога нямаше да обвърже себе си. Не, просто бе направила своят избор.
- Нека се върнем към случаят, а ? - повдигна вежди игриво. Лесно заблуждаваше хората, че всичко е наред. – Разкажи ми, за всичко ...странно? - подсмихна се, когато Рой се почеша неловко по тила. Беше му трудно да говори с нея за тези неща!
-Но... – започна този път с малко по тих и несигурен тон, Рой. – Има доста странни неша, чак не знам откъде да започна. Като например, кръвта на жертвите му я няма. – тона му се повиши, а тя просто се усмихна. Познаваше го. Винаги правеше така, когато е развълнуван от нещо. - Изпити са до капчица. – довърши с отвръщение.
-Ясно. – прошепна повече на себе си тя.
- Това трябва да значи ...
- Не съм сигурна, че искаш да чуеш! - потупа го снизходително по рамото, и тръгна напред клатейки глава.
Рой остана да стои замислен за секунда. Усмихна се и повдигна рамене. Тереса беше същата лудетина, каквато я помнеше!
- Искам да знам. – настоя, когато я настигна.
Тес въздъхна, но не с нежелание, както го разгада Рой, тя се чувстваше несигурна.
- Вампир. – каза с тих тон.
- Аха, - глуповато изкриви устни - Да, да, затова ти се обадих. Знаех, че нещо не е както трябва и е по твоята част. Така де. – побутна я леко с рамо, и тя го изгледа палаво - Всичките ми колеги са направо стъписани и не могат да си обяснят, как така кръвтта на момичетата я няма. - разроши предизвикателно разкошната й коса, когато я видя да присвива рамене ехидно - Просто е нечувано. – завърши, Рой. – Опитваме се да не вдигаме много шум и да държим пресата на страна, защото представяш ли си какво ще стане, когато се разчуе. Не ми се мисли.
- Прав си за това! - съгласи се Тес - Спокойно, не се тревожи. – опита се да го поуспокои, виждайки загриженото му лице. – Заемам се веднага с този случай.
-Много ти благодаря. – каза вече малко по-бодро, Рой. – Има нещо, което трябва да знаеш. – срещна любопитният й син поглед. - Нашето момче обича да слага послания по жертвите си.
-Моля!? – възкликна вече, Тереса. Това не го беше чувала. Мамка му, никога не беше късно да започнеш да гледаш Опра, защо да беше късно и за нещо такова – Всъщност, може и да ми е от полза.
-Едва ли. – каза, Рой. – Съмнява ме да ти помогне това, но... При първата жертва, беше издълбал надписа върху корема на момичето. – носът му се смръщи - Казвам ти гледката беше отвратителна. Гласеше : Sum, quod eris, quod es, ante fui!
- Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях. - преведе замислено Тереса, като преглътна бавно, показвайки му колко сладко се задълбочава, когато работи. – Латински. – констатира и се усмихна смутено, когато го видя да я наблюдава с възхищение.
- Знаеш ли го ?
- Моля ти се! - килна глава настрана и се засмя с весел и мелодичен смях, който напомняше за човек, който не се боеше да се шегува със себе си. – Кой ако не моя милост.
Стигнаха до брега на реката, където куките, както ги наричаше мислено Тес, обикаляха голото женско тяло, толкова безцелно, че с мъка се удържа да не ги подиграе.
- Теси - Рой задържа ръката й - Неприятно е.
Тес едва се сдържа да не избухне в тъжен смях. Разбира се, че беше неприятно! Но как можеше да му обясни, когато той я приемаше за слаба и нежна жена, която имаше нужда от защита. Беше толкова сладък в опитите си да я спасява ненужно, че се разколеба да го възпира.
- Имам здрав стомах. – усмихна му се и издърпа внимателно ръката си от неговата. Изплъзващите една от друга длани, привлякоха вниманието и на двама им. Тес изпита неприятна тръпка. Как искаше да остави ръката си в неговата.
- Добре. – Беше му станало неловко, защото сведе поглед. Явно бе прозрял, че притесненията му са едно от едно по нелепи.
Тереса тръгна към тялото. Усещеше изучаващите погледи на всички около себе си. Мразеше да се втренчват в нея. Нервите й се опъваха подобно струни на китара, и беше готова да срита няколко униформени задника. Една руса полицайка, която правеше снимки на трупа от различен ъгъл, и хвърли кратък, но достатъчно неодобрителен поглед, за да накара Тес да й се усмихне широко на пук на любезните думи, които й идваха на ум.
Момичето лежеше върху заляната от есени листа земя, които караха бледото й тяло да изпъква под златната им прелест. Червената й коса беше разпиляна, умесена с листа, малки клончета и пръст. Беше чисто гола. Тес преглътна съчувствено и приклекна по – близо до изтиналият труп. Смъртта я удари с такава сила, че очите й се притвориха. До кога? До кога невинни щяха да плащат за това огромно зло?!
Когато отвори очи ги присви моментално. На бедрото на момичето личеше ясно синина от нечии пръсти. Гнева раздвижи кръвта й. Винаги приемаше присърце жертвите, макар да знаеше, че не може да спаси всички. На гърдите на момичето бе написно поредното послание, без смисъл, който я накара да изругае тихо.
- Tarde venientibus ossa! - изрече съсредоточено, докато плъзгаше прецизно поглед по сините устни на момичето и притворените му очи. - За закъснелите остават кокалите. - преведе, а устните й се сгърчиха в погнуса и неприкрит гняв.
Какво значеше? Не беше типично за вампирите да тръсят публичност, а този направо си я просеше. Обикновено се опитваха да останат спотаени в сенки, а проклетото чудовище оставяше неясни следи под формата на надпис. Все едно казваше : Хайде, кучко, сети се сама, или няма да спра!
Погледа и обхвана слабините на момичето, които бяха покрити с засъхнала кръв. Изнасилване!
- Шибано копеле! - изруга, като тръсна глава ядно. Беше достатъчно силно, за да си спечели погледите на всички. Не и дремеше. Това вече бе лично. Това момиче бе имало бъдеще по дяволите! Защо едно чудовище да можеше си играе на Господ! Спечели голяма доза възмущение в лицето на всички, когато поиска чифт ръкавици и почти възседна трупа, като приклекна толкова близо, че можеше да докосне мъртвите устни на жертвата. Извъртя с професионално безразличие главата на жертвата настрани и огледа врата. Никакви следи. По челото й се появиха леки бръчици. Изправи се, но не се отдели от трупа, а коленичи до разтворените крака на момичето и без притеснение огледа бедрата. Бинго! Изключително близо до слабините, можеше да види двете малки точици.
- Ще те закова, кучи син такъв! - зарече се с мрачно изражение.