Змейът
Змей в славянската митология е демон с образ на змия, човек и птица, с крила, крака и опашка. Тялото му е покрито със светещи люспи. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред — Правда. Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.
Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От техния сексуален контакт се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.
Пръв враг на змея е бог Перун — върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.
Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което е израз на борбата между доброто и злото, между зимата и лятото.
Сред южните славяни се вярва, че някои змейове (хали) са добротворни — пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният ритуал „Гонене на змей“. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Ако срещнат човек по улиците може да го набият, защото змейовете често се превръщали в хора. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.
Змеят може да бъде победен от лековити билки - вратига, комунига, синя горска тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя.
