Фениксът
Фениксът е митологична огнена птица, която за древните египтяни била свещена. За него се казва, че живее 500, 1461 или 12594 години. Той е мъжка птица с красиви златни и червени пера. В края на своя живот фениксът се вгражда в гнездо от канелено-кафяви клонки, които после той запалва. Птицата и гнездото изгарят с буйни пламъци и стават на пепел, от която се ражда новия феникс. Той балсамира пепелта на стария феникс в яйце от смирна и го занася в Хелиополис (на гръцки градът на Слънцето), намиращ се в Египет.
Фениксът присъства като образ и в други митологии; въпреки, че той е представен по различен начин, той става популярен в раннохристиянското изкуство и литература като символ на прераждането, на безсмъртието и на задгробния живот.
Фениксът се свързва със слънцето и боговете на слънцето, като например древноегипетския бог Ра и древногръцкия бог Аполон.
Гърците твърдят, че фениксът живее в Арабия, близо до един кладенец. Сутринта той се окъпва в кладенеца, а богът на слънцето Аполон спира своята колесница (слънцето), за да го слуша.
В Шекспировата пиеса Бурята, този мит се споменава тук:
А в Арабия
има едно дърво, на феникса трона; един феникс
в този час царува там.
-(III.III.28)
За древните египтяни образът на феникса е близък до този на чаплата, но древните гърци и римляни го оприличават на паун или орел.
Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.
За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.
