Още една войнствена епопея.
http://jwak.net/media/17857/РагнарокВ поле от кръв и счупени копия,
След телата хладни върви млада жена.
С кожа гладка като млечно кадифе
И коса, златна като слънцето.
Бялата й рокля една докосваше земята,
Но ни едно петно, но опетни цвета,
На тази приказна одежда.
Вървеше тя и гледаше своите другари
Те се биха до последния си дъх,
Умряха, забивайки копия в сърцата си.
Мъже, жени, богове и чудовища,
Те всички бяха нейни братя и сестри,
Макар и омраза да растеше в сърцата им.
Стъпка по стъпка, продължи напред
Ето го там – Один, баща на всички им.
Единствен останал жив от всички,
Видял края на света си и чака да го последна.
“Това бе края! Няма ги вече боговете.” – рече той.
“Единствената надежда остана жива в теб!”
Жената кимпа мълчаливо и се приближи.
Затвори очите на вече мъртвия си баща.
Черна фигура се появи на хоризонта -
Единствената друга жива душа
В този свят на мрак, разруха и смърт.
Той носи черен плащ, черен като самия него,
Той бе мрак, образа на ужаса наоколо,
Той бе Рагнарок – краят на света.
Никой и звук не продума, но се разбираха.
Жената се приближи, бе на крачка от него.
Две създания толкова различно, но и така близки.
Тя бе като слънцето, той като нощта,
Но в и бях като две капки вода, части от едно.
Лицето й не помръдна, но думите се появиха,
В мислите на черния човек. И те казваха:
“Това бе твоя час, братко мой, Рагнарок.
Време е всичко да започне отначало.”
“Така е сестро моя, Зорнице. Часът настъпи.”
Едновременно лицата си докоснаха и прегърнаха.
Образите им бавно за изчезнаха, сливайки се в едно.
Разпръснаха се в облак ефирна светлина.
И в същия миг света се промени…
Далеч зад хоризонта, отвъд планините от кръв
Се появи лъч светлина, изгрева настъпи,
За да разруши завинаги мрака на Рагнарок
И да сложи началото на една нова ера!
Сътвори се нов свят на светлина и хармония.
