Нещо старо, но сладко. Като последна почит на древните войни.
Вик от Валхала
В тоз мрачен ден, зората не ще се появи,
Скрита зад бурните черни облаци
Аз ви виждам, чувам гласовете ми,
Вие ме зовете, братя мои, сестри мои
Виждам лицата ви, високо в небето
И знам, може би днес ще дойда при вас.
Хванал меча с двете си ръце, ще се бие
За слава, за гордост, за вас любими мой,
Защото това е съдбата на воина.
И знам, един ден ще дойда при вас.
Искам да е днес, при тази славна битка,
Защото чувам вика от Валхала.
Там сред свещените зали, вие ме очакване
С високо вдигната глава и меч в ръка.
Да съм войн е живота ми, съдбата ми
И съм готов да дам всичко във ваша чест,
Така че когато дойде сетния ми част,
Да знам, умрях за вас прадеди мои,
Умрях за вас, деца мой, още невидени.
Но това не ще е бой лесен, а ад за врага,
Че този меч не един живот отнел е вече,
Ръката, която го държи е кърваво червена,
А и очите огън жив на омразата, гори.
Нека дойдат, нека се изправят пред нас.
Ние сме по – силните, по – смелите
И затова викът на Валхала е толкова силен,
Защото ние знаем, там е нашето бъдеще.
