Спящо слънце
Слънцето тихо се скрива,
Зад пурпурно червено небе.
Битката свърши, животът замря
Много паднаха, малко са прави...
Счупени знамена, спомен за величие
Загубени в миг, нейде в небитието.
Тъжни океани – спокойно и червени,
Горящи под лъчите за залязващото слънце,
Копнеещи за нощното спокойствие,
Събуждащи отдавна забравени чувства.
Розата червена падна, също както моята душа,
Надеждата кърви безспирно с болка и тъга
И аз знам, че този живот няма повече смисъл.
В този последна нощ в живота ми
Тъмнината се разкъсва от слънчевото море
И аз желая само за сляза долу с теб,
Ох ти прекрасно спящо слънце.
Защото дори крехкото ми тяло загине,
То няма да позволи на чувствата за си отидат,
Защото аз те обича, сега и завинаги,
Един войник загинал смело в двубой,
Един войн на религия по-древна от света
Един жрец, оправил последна молитва,
Към вечно червеното спящо слънце.
