Неолит (новокаменна епоха) и Халколит (каменно медна епоха) в българските земи
Основен проблем при изследването на праисторията у нас се явява с пълното отсъствие на каквито и да е било исторически извори. Първоначално при проучванията на праисторически паметници изучаването на хронологията на предметите и обектите е било относително т.нар. относителна или релативна хронология. При нея липсват исторически дати, основна роля играе проучването на стратиграфията на селищните могили (описване, описание на пластовете).
Селищните могили се образуван от натрупани пластове от жилищни останки от последователно обитавани селища. Така върху разрушените селища са били построени нови. Най-долното е и от най-ранния период. При статиграфските проучвания се дефинират отделните селищни пластове на една могила като им се дава последователна номерация.
Специално внимание се отделя на изучаването на находките и жилищната архитектура в отделните селищни пластове. Като най-важна в случая се явява керамиката. Тези проучвания дават възможност да бъдат дефинирани отделни археологични култури със специални характеристики (типове керамика). Културите носят името на обектите – епоними, обикновено са най-значимите обекти от един регион или най-рано откритите. Подобен епонимен обект е селищната могила при Караново. Приема се, че типологически сходни находки в даден регион се отнасят към една археологична култура и те са синхронни. Например предметите открити във втори селищен пласт на Караново са сходни на предмети открити в по-незначителен обект. Подобно датиране на една група предмети или паметници, отнасящо към други идентични групи с ясна стратиграфска позиция се нарича относителна или релактивна.
Десетилетия наред относителното датиране е единствената възможност да бъде определена хронологията на праисторическите предмети и обекти. С развитието на естествените науки от средата на 20в насетне става възможно да бъдат определени и историческите дати на редица обекти и находки.
Първият метод навлязъл в археологията е радиовъглеродния. Той се базира на факта, че под влиянието на слънчевата активност в атмосферата се образува радиоактивен изотоп на въглерода С14. Чрез фотосинтеза този изотоп попада в растенията, а оттам в животните и хората, като се натрупва в почвите. Когато в археологичните разкопки се откриват органични материали: овъглени растения, кости и др. при лабораторни условия е възможно да се измери до какво степен се е разпаднал С14. Периодът на полуразпад е 5750г. При измерването му се предлагат сравнително точни исторически дати. Този метод може да се използва за материали не по-стари от 50 000г назад във времето, тъй като след този период радиоактивния въглерод изчезва напълно.
Установено бе, че през различните периоди на развитие на земята слънчевата активност е с различен интензитет. В резултат на което има асиметрично натрупване на С14 в живите организми през епохите. С помощта на едни друг метод – дендрохронология става възможно редица предположени в миналото радиовъглеродни датировки да бъдат коригирани. Дендрохронологията се базира на факта, че в определени географски територии дърветата имат специална конфигурация на годишните си пръстени, която зависи преди всичко от спецификата на сезоните (влажност, температура и др). Изучаването им дава възможност да се изработят регионални дендрохронологични таблици като за Източното Средиземноморие подобни таблици съществуват до 8500г назад във времето.
Основната роля на изработването на таблиците играе изучаването на пръстените на вековни дървета, както и на подходящи археологични материали – овъглени греди, дъски и др. най-развитите школи по дендрохронология са в Германия и Сащ. Съпоставката между данните от радиовъглеродния анализ и дендрохронологията показват, че С14 анализите предложени за Европа са с ~ 1000г по-рано. Поради това всички радиовъглеродни дати от 60-те на 20в спадат към т.нар. Къса европейска хронология, и трябва да бъдат коригирани с ~ 1000г. Наричат се още калибрирани. Датите, който са поправени спадат към т.нар. Дълга европейска хронология.
Друг метод за датиране на праисторически предмети и находки е палеомагнитния. Той се базира на обстоятелството, че в глината се съдържат железни съединения. При изпичането й тези съединения се намагнитизират и се ориентиран според магнитния полюс на Земята. Той е променлив и с помощта на стари навигационни уреди още от Великите географски открития е възможно да се проследи неговото движение до 500г назад във времето, а с помощта на подходящи археологични открития може да се проследи движенията с хилядолетия назад. Важно обстоятелство обаче е да се запази точното местоположение на предметите или при разместване да бъде отразена абсолютно точно с компас тяхната ориентация. Възможно е да се изследват огнища, пещи, глинени подове, надгробни клади и др.
Находките и обектите, за който има възможност да бъдат предложени исторически дати спадат в рамките на т.нар. Абсолютна археология. През последните години в резултат на интензивни проучвания става възможно да бъде детайлно изяснена относителната и абсолютната детировка на неолита и халколита. Установено беше, че неолита е между 6300(6100) до 4900 (4850)г, а халколитът от 4900(4850) до 4100(3800)г. пр.Хр. Неолитът се дели на ранен, среден и късен, а халколитът на ранен и късен.
Един от основните епонимни праисторически обекти у нас е селищната могила при Караново. Тя е с височина 12,5м и заема площ от ~25 декара. Интензивни разкопки на обекта са проведени през 50-60те на 20в, а от 90-те насам са подновени от българоавстрийска експедиция. В Караново са проучени седем селищни пласта. Те отговарят на периодизацията на неолита и халколита у нас. Селищните пластове от първи до четвърти се отнасят към неолита като първи и втори са ранен, трети среден, а четвърти късен. Пластовете пети и шести са от халколита, а последния седмия е от ранната бронзова епоха.
Основната разлика между неолита и преходната среднокаменната епоха е преминаването от т.нар. присвояваща към производяща икономика или от ловно-събирателна дейност към земеделие и скотовъдство, свързани с усядане на населението и появата на значими селища. Този процеси се наблюдават най-напред в Мала Азия за периода 8-6 хилядолетие пр.Хр. и се определят като неолитизация или неолитна революция. У нас неолитизацията се отнася към 7000 пр.Хр. В България са известни около 500 селищни могили с диаметър между 60-250м и височина до 15м, около само 10% от тях са проучени като някой почти изцяло като Азмашката могила при Хрищени или могилата до с. Драма, Ямбол. Освен Караново някой от най-известните селищни обекти от неолита са открити при Самоводене, Хотница, Овчарово, Градешница и др. По-значими селища от халколита са при Овчарово, Поляници, Виници, Криводол и др.
Редица селища от праисторическата епоха имат примитивна укрепителна система от вертикални дървени колове (парисата) и землен вал. Жилищата се примитивни, със стени от вертикално забити дървени колове с плет и измазана глина. В някой случай имат стени изградени от керпач или камък. Подовете са от транбована глина, понякога покрита с под от дъски. Покривите са от дървени конструкции и слама. Жилищата са с правоъгълен план с едно или две помещения като размерите им са най-често 7-8м дължина на 5-6 ширина. Неизменна част от жилищният интериор е домашната пещ да изпичане на хляб и керамична продукция. Хромелът (каменна мелница) и питосите (делви за жито) също са част от имуществото. Някой жилища обаче са с по-големи размери и по-сложен план.
Например през халколита жилищата са достигали до 12м, имали са и втори етаж с чертаци. При повечето селища се наблюдава предварителна планировка – улиците между жилищата са тесни, понякога наслани с чакъл. През халколита се повяват и селища с улици пресичащи се под прав ъгъл и образуват правоъгълни квадрати с по няколко жилища по тях. Има и две главни улици пресичащи се под прав ъгъл в центъра на селото. В някой случай главната улица достига до 10м ширина. Площта на селищата през халколита достига до 30 декара, на която са разположени до 150 жилища и живеят около 1200 души. Проучени са и някой постройки, за който се предполага, че са имали култови функции, вероятно храмове. Подобни постройки са разкопани в Азмашката могила, Караново, в Русе и др. Освен това са намерени и някой глинени модели на постройки, за който се предполага, че са били модели на храмове като при Старозагорските минерални бани и Русе.
През неолита и халколита оръжията на труса и оръжията са били изработвани преди всичко от кремък или твърди скални породи. Били са изработвани остриета, стрели, копия, ножове, брадви, тесли и др. Докато кремъчните предмети са изработвани през цепенето на парчета твърда скала и оформянето им чрез полиране и шлифоване. През халколита са се появила и металургията, били са изработвани златни накити или символи на властта от злато като за целта се е добивало самородно злато чрез промиването на златоносни алувиални речни нанеси. От мед са се изработвали преди всичко оръжия на трудна, но и накити.
Първоначално е била използвана самородна мед, добивана от повърхността из изветрели рудни залежи, но в последствие започва да се разработват и медни рудни находища. У нас има подобни при Мечи кладенец (Старозагорско), където шахтите достигат до 18м дълбочина, а също така и рудните изработки при Хрищени, където достигат 27м. Напоследък известни са медни находища в Странджа, експлоатирани през халколита. Самият процес е бил примитивен, повърхностните скали са били нагорещявани като са били палени огньове, после заливани със студена вода. В образуваните кухини са се вкарвали дървени колове, заливани с вода и при разширяването си са отцепвали скални късове. Този процес е бил повтарян многократно като рудните жили са били прокарвани с помощта на каменни и костни кирки. Били са експлоатирани преди всичко руди от малахит и озурит. Добитата руда е била топена в примитивни пещи като накрая са оставали свитъци от мед с много примеси, който биват отстранявани с изчукване. После са се оформяли медни кюлчета. Самите предмети са изработени или чрез изковаване или чрез отливане в глинени или каменни калъфи. През неолита се появяват и някой домашни занаяти – пеячество, текачество и шивачество. Основните дейности са обаче скотовъдството и земеделието.
Земеделските култури преди тези епохи са преди всичко житни – жито и ечемик, но и са отглеждани бобови растения и лози. Самото земеделие е примитивно като били изработвани мотики от рог на елен, докато пред късния хаолит навлиза и ралото изработено от еленов рог. Реколтата се е събирала със сърпове изработени от дъговидно изват рог на елен, от чиято вътрешна страна е бил издълбаван улей, в който са поставени кремъчни остриета, прикрепени със смоля и лико.
Несъмнено най-развития занаят е грънчарството. В началото съдове са се изработвани в домашни условия, но в последствие дейността се оформя като специален занаят. Глинените съдове са изработвани както на ръка, така и в калъфи и примитивни ръчни колела. Изпичани са както в домашни печки, така и в специални грънчарски печки. Формите на съдовете са изключително разнообразни и понякога е трудно да се разбере точното им предназначение. Най-често срещани са паници, гърнета, вази, чаши, но и съдове с антрофоморфна или зооморфна форма. Украсата им също е изключително разнообразна, състояща се от геометрични орнаменти и схеми. Някой несъмнено има религиозна символика. Украсата е боядисвана или набождана, инклистирана и врязана. В някой случай с декорацията от позлато. Те несъмнено са имали културно преназначение и са свързани с погребалния ритуал.
През неолита и халколита голямо развитие претърпява и идолската пластика. Идолите са били изработвани от кремък, кост, мрамор и злато и най-често са изобразявали женски фигури, за който се предполага, че представляват Великата богиня. По-рядко е имало мъжки идоли и фигурки на животни. Особен интерес представлява т.н. култова сцена от Овчарово, която включва глинени женски фигури, малки столчета, масички, съдове и платформи върху който е изобразено слънцето. Всичките предмети имат богата декорация. Има различни интерпретации на този комплекс и макар окончателен отговор да няма вън от съмнение е, че фигурите са били предназначени за ритуални действия. Голям интерес представлява и глинени печат от Караново и култовото сърбче от Градешница върху който са врязани примитивни писмени знаци. Предложени са различни интерпретации, по обективни причини обаче окончателен отговор надали някога ще бъде открит.
От халколита са известни две по-големи гробищници със златни предмети. Предпотници и гробни дарове от варненския некропол, който ясно показват нарасналите възможности на населението и формирането на племенен елит. Интерес представляват също така и манистата, гривните и апликациите, изработени от средноморски раковини Спондилус денталигул, който недвусмислено говори, че племената обитавали днешните български земи са поддържали активна търговски контакти със Средиземноморието.
Един от най-значителните археологични обекти от халколита е варненският некропол. Открит случайно през 1972г като в резултат от интензивни разкопки до 1976г са разкрити 281 гроба. В следващите години проучванията са ограничени и понастоящем са известни малко повече от 30 гроба. Некрополът е разположен на площ от 7500км2 на първата тераса на северния бряг на Варненското езеро, което през древността е било морски залив. Гробовете представляват правоъгълни ями, ориентирани североизток-югозапад, с дълбочина от 80см до 1,40м. Разделят се на четири групи. В първата влизат 56 символични гроба, който от своя страна са разделени на четири подгрупи. В първата подгрупа са три много богати гроба, с предмети от злато, кварц, мед и денталиум, но без човешки останки. Втората подгрупа са пак три празни гроба, но с глинени маски изобразяващи примитивни човешки лица. Очите, носовете и устата са маркирани със златни пластини, освен това имат златни обици и огърлици. Ритуал? Третата подгрупа са т.нар. кенотафи (погребения без следи от трупополагане или трупоизгаряне), който обаче са по-малко богати от първите две подгрупи. Четвъртата подгрупа са гробове с натрошени кости, най-вероятно препогребани.
Втората голяма група включва 90 гроба, в който мъртвите са положени в изпъната позиция, с ръце изпънати покрай тялото или положени върху гърдите или корема. Най-голям интерес представлява гроб №43, в който е погребан 40-50годишен мъж с изключително богати дарове – златни предмети, медни сечива, каменен скиптър и дръжка обкована от злато, меден и кремъчен връх на копие и др.
Третата голяма група са 70 гроба в позиция хокер (ембрионална поза). Тези погребения имат сравнително по-беден гробен интериор. Четвъртата група са разрушени гробове и техните характеристики не могат да бъдат определени.
Във Варненския некропол са намерени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6кг. Те включват преди всичко разнообразни украшения, маниста, халки и обици, но има и амулети, както и пластини изобразяващи бикове и схематични бичи глави. Намерени са и голям брой предмети от мед, преди всичко сечива –брадви, чукове, клипове, шила, греди, игли и др. Кремъчните предмети открити в некропола включват ножове, копия и свредели. Предметите от мрамор включват съдове и мъниста, докато тези от кост – антропоморфни идоли. Внимание заслужава и култовите съдове с позлатена декорация.
Варненският некропол предоставя много важни данни не само за материалната култура, но и за социалната структура и религиозните представи на населението. Намерените златни предмети са открити в 61 гроба, разположени предимно в средата на некропола. Тяхната локализация, както и несъмнената имуществена диференциация на погребаните ясно говорят за сложни социална структура и наличието на племенна върхушка. Гроб №43 по всяка вероятност е принадлежал на племенен вожд. Според редица изследователи през 5000 пр.Хр. по нашите земи е имало племенни общности, може би дори управлявани от аристокрация. Смята се, че може да е имало дори преддържавни племенни обединения.
Що се отнася до религиозните представи редица данни от некропола и други некрополи и селища дават сведения, че населението е изповядвало култа към Великата богиня, мъжкият слънчев бог и е вярвало във възраждането. Това се подкрепя и от идолни изобразяващи женска богиня, соларните символи върху керамиката, мъжката фигура и изображенията на бикове, който се приемат като зооморфното божество. Приема се, че погребаните са били поставяни по начин, по който са ембрионите в майчината отрова, тъй като се е смятало, че мъртвият отива в отровата на майката земя, където ще се възроди.
Особено голям интерес представляват и трите глинени маски от некропола, за който има различни предположения. Според някой това са погребални идоли, но по-вероятно е да се приемат други хипотези, че при тези погребения имаме символичното погребване на божеството или че гробовете представляват кемотафи.
