Това е едно от по-любимите ми.
Мемоари
Историята ти е стара книга
Лист след лист, битка след битка
Понякога печелиш, друг пък не.
Мигове прекрасни имаш
Като залязващите червени лъчи
Нежно галещи невинния свят.
Или аромати на пролетни цветя
Обвиващи те в топла прегръдка.
Но има и мигове на сълзи
Като последния път когато видя
сините му очи, казващи сбогом
И дума не можеш да изречеш
И сълза не проливащ от болка.
Спомени....
След години май само това остава
Пред прозорец застанал си, но
Не виждаш днес, а вчера
И усмивката, която имаше тогава.
Ах онези дни, толкова ти липсват
Но дори и да се върнеш пак там,
На същата улица, същия парк
Няма да видиш копняните лица.
А накрая? Само книгата остава
Защото всяка битка, победа и загуба
Избледнява като мастило в хартия.
