Кървава песен

Сам вече не усещаше краката си. Сигурно тичаше от часове. Умората заплашваше да надделее. Но тя не можеше да спре. Нямаше да се остави да я хванат. Нямаше да се предаде.
Можеше да чуе стъпките и зловещия им смях, който смразяваше кръвта й и я стимулираше да тича още по-силно.
В далечината видя нещо да свети. Усети как надеждата се надигна в гърдите й. Може би щеше да успее да се спаси. Може би щеше да успее да избяга.
Затича още по-силно, но колкото повече прибливаше светлината, толкова повече усещаше, че нещо не е наред.
Изведнъж пред нея се появиха стотици същества, чиито очи светеха. Всички се бяха насочили към нея и тя знаеше какво искаха...живота й.
Краката й се подкосиха. Сам се строполи на земята и остана там със затворени очи, очаквайки гибелта си.
Внезапно нечии силни ръце я повдигнаха и понесоха сред дърветата.
- Защо правиш това? – попита тя своя спасител. Въпреки че все още беше със затворени очи, тя го разпозна. Би разпознала този аромат навсякъде. Аромата на мускус. Аромата на Бастиан.
- Мисля, че знаеш отговора. – прошепна той в ухото й.
Разбира се, че знаеше. Той искаше същото като другите. Но дълбоко в себе си, таеше надежда, че може би я обича, както тя обичаше него.
Затвори очи и се остави на насладата от близостта и докосването му. Бастиан също затвори очи и осланяйки се на сетивата си, продължи да се движи. Близостта на Сам го опианяваше. Аромата й го подлудяваше. Факта, че я държи в обятията си го караше да се чувства щастлив. Но измежду насладата се прокраднаа тъмният спомен за това, която му беше възложено.
„- Трябва да вземеш песента от това момиче.- беше казал баща му. – Тя е заплаха за нас и ти трябва да я остраниш. Знам, че е странно да чуваш това за крехко 17-годишно момиче, но нека ти кажа нещо. Преди много години, когато били създадени най-древните митични същества, било направено пророчество. Пророчеството за „ Кървавата песен”. То гласяло, че един ден ще се роди човешко дете способно да погуби всички ни. „ Кървавата песен е метафора за сърцето й. Трябва да ми донесеш това сърце.”
Бастиан сляпо вярваше на това, докато не опозна Сам и не се влюби в нея. Смехът й, гласът й, погледа й всичко това го омагьосваше и с всяка изминала минута, той се чувстваше все по-привлечен към нея.
Усещаше че приближават. Отвори рязко очи и съзря в далечината изоставената барака.
- Не се тревожи, мила. Всичко ще се оправи. – каза той. Двамата влязоха вътре и подпряха вратата с всичко тежко, което успяха да намерят. Сам се сви в ъгъла и затвори очи. Надяваше се, че ще стане бързо и безболезнено. Усети как Бастиан се пруближи до нея и започна да я милва по главата. – Не се страхувай от мен. Няма да те нараня, бих дал живота си за теб.
- И защо би направил това? Не желаеш ли и ти същото, като всички други.
- Преди може би да, но не и сега. И знаеш ли защо? Защото те обичам с цялото си сърце.
Сам усети как по бузите й започват да се стиват сълзи. Беше копняла за момента в който той ще й каже, че я обича. Защо всичко трябваше да свърши, още преди да е започнало? Тя обви ръце около врата му и го притисна към себе си.
- И аз те обичам. – Двамата стояха прегърнати и просто мълчаха. Думите бяха излишни. Времето минаваше, а съществата бяха обградили бараката.
Изведнъж всичко утихна. Бастиан стана и отиде да провери какво става навън. Нямаше никого. Обзе го облекчение. Обърна се към Сам и каза.
- Няма ги. Всички са изчезнали. Хайде да се махаме от тук. – Отмести нещата от вратата и я отвори широко. Още преди Сам да успее да извика „ Почакай”, една стрела се заби в гърдите му. Той се обърна към нея, а очите му бяха широко отворени. Тя изтича към него и успя да го хване преди да е паднал на земята. Положи главата му на коленете си и заплаках.
- Ще се оправиш . - каза тя, а гласът й беше пресипнал.
Бастиан поклати глава, а на лицето му се изписа болка.
- Обичам те. – промълви със сетни сили той, задавяйки се от собствената си кръв. Очите му бавно започнаха да се затварят.
- Не! – изкрещях аз. – Моля те, Бастиан. Остани с мен. Не ме напускай.
Риданията и молбите й бяха напразни. Бастиан беше мъртъв.
Сам зарида още по-силно. В същото време към нея се приближи една тъмна фигура и коленичи до тялото на момчето.
- Бягай, момиче. – каза той с леден глас. Тя се опита да му възрази, но той я погледна с ледените си очи и продължи. – Бягай и никога не се връщай. Нямаш повече работа тук. Бягай, ако го обичаш.
Сам погледна към безжизненото тяло на Бастиан, наведе се и го целуна по студените устни. Изправи се, залитайки и затича през гората. Последното нещо, което видя преди да потъне в тъмната дъбрава, беше мъжът, който с едно движение извади сърцето на Бастиан. Тя извика, искаше й се да се върне, но продължи напред и никой повече не я видя.


Мъжът се изправи пред своя господар. Подаде му нещото увито в кърпа. Втория мъж я разгърна и се усмихна.
- Това е „ Кървавата песен”. Това сърце принадлежеше на момичето.

Цитат :

-.......Защото те обичам с цялото си сърце.
Сам усети как по бузите й започват да се стиват сълзи. Беше копняла за момента в който той ще й каже, че я обича. Защо всичко трябваше да свърши, още преди да е започнало? Тя обви ръце около врата му и го притисна към себе си.
- И аз те обичам. – Двамата стояха прегърнати и просто мълчаха. Думите бяха излишни.

Не мога да опиша какво изпитах когато го прочетох.

Звучи ми малко като Ридание.

Не искам да го кажа по някакъв лош начин. Харесва ми. Има динамика, страст, смърт, любов, живот и какво ли още не. Доста е добро.

Струва ми се, че може да го развиеш и направиш дори по-дълга история. Аз съм имала такива случай, в който всичко започва с една малка история, една сцена и после става история от поне 60-70стр.

Ами то беше за един конкурс и честно казано никога не съм мислила да го продължавам хД

И аз имам разкази който са за някакъв конкурс. Май-досега не съм ги продължавала, но ащо искам мога. Не всички са подходящи, но примерно твоя е. Може да кажеш коя е тя, как се е срещнала с Бастиан? Може да има начин да го върне обратно ако успее да вземе сърцето му? Или пък разбира нещо ужасно, който мъжете който го притежават искат да направят и не може да го позволи така че трябва да ги стре. Тя бяха от този свят, но може ли наистина да го напусне?

Май се отнесох... развинтено въображение.

Неотдавна имах един сън, е нормалните хора ще го нарекат кошмар, за разни огромни същества, като базилист, но в глава на морена. Както и да е, не казвам много подробности, но само след два дена като не можех да забравя съня го превърнах в началото на една дълга история. Засега е само план, защото си имам други проекти и работа, но сигурно някой ден ще го напиша и както се гледа ще е поне 100стр на док. Все пак в него се крие цял един свят.

Хей, мерси за страхотните идейки, които ми даде (sun). А за съня, може да станеш като втора Стефъни Майер хД, но сигурно ще е по-добро. С удоволствие ще го прочета като го напишеш (sun)

О вярвай ми имам доста по-добри идей от история отколкото смесица между Хрониките на мрачния елф на Салваторе и Драконите на Перд на Ан Маккафри.

Наистина искам да публикувам нещо, но не знам кога ще завърша някой от шедьоврите си. Единият е наполовина готов, другия е около 3/4 но пак нямам настроение да го довърша. Така че някой ден кога са готови сериозно ще се опитам.