Чатче

Ами то моя сега на 28ми става на 5, поне 6 кг и също е много пухкав - персиец и ангорка в едно. Никога не се гушка както ти описваш. Може да дойде да се крие на бюрото ми до мен, но няма да седне в теб никога. Само когато аз го държа, при никой друг не стои. А ако трябва да го реша ми трябва някоя от онези жилетки, който използват за защита когато обучават полицейски кучета.

но ако искаш да сменим този разговор в темата за домашни любимци. Там дори има една негова снимка на моя изрод.

Аз нямам домашни любимци... А обожавам кучета, примерно... толкова бих искала едно голдън ретривърче.. или хъски... или каквото и да било пухкаво

Уф и аз много искам да имам и куче. Кокер шпаниол ако може, но баба ми е напълно против, така че ще трябва да почакам някоя и друга година.

При мен проблема е, че тати е алергичен ии ще стане голямо мазало ако има пухкави неща у нас

Да и това е гадно. Добре че нямам такива алергии. Мен още от както са ме взели то болницата все е имало животно покрай мен. Дори пекинеза на баба ми и дядо ми е спал до мен и не е допускал досаедните лелички наоколо. А по-късно майка ми ми е казвала, че първата ни котка, дето никой не обича, е спряла в греватчето ми.

Май затова обичам животни. Моя изрод като бе малък първите три месеца спа на възглавницата ми, после се премести на шкафа до главата ми, но накрая и за там бе голям, но дори и днес от време навреме ми окупира леглото и едвам си лягам от него.

Хахахха, сладур... И аз обичам животни, въпреки че никога не съм имала.

И аз обичам, доста съм имала през годините. Папагали, риби, котки, куче. Дори веднъж баба ми бе докарала без да иска гущер от местото. Но бе малък и го пуснах навън.

Само не мога да накарам майка ми най-накрая да се съгласи да ми вземе тарантула, много искам една. Казвам й че аз ще си я купя, ще си я гледам, но тя е твръде гнуслива дори за тези сладурчета.

Хора пиша ви чак сега понеже нямах нет... от дъжда нещо стана.
Ами аз не се спрях с тази песен "Master Blaster - Come clean" и взе, че наистина заваля. xD
Стига толкова за дъжда. xD Мисля да се включа във вашата тема за животните.

Преди и аз имах котка (и сега имаме котка само, че е на майка). В началото не я исках понеже знаех какво следва (превързване и след време...). Макар трудният и характер тя бързо се адаптира и понеже аз и обръщах най-много внимание започна да идва винаги при мен. Не се хранеше щом отивах на някъде, дори понякога ако аз не се храня и тя не ядеше. Когато стоях пред компютъра винаги се качваше при мен и се излягаше в краката ми или се качваше на рамото ми (баща ми много често казваше Соколът), стоеше следейки курсора на мишката. Сутрин ме събуждаше за училище и винаги преди да стана като протягах ръцете си тя подскачаше и ми се умилкваше. Когато се прибирах от някъде винаги стоеше пред вратата и по това наще разбираха, че се прибирам. Понякога когато ме е нямало и съм бил някъде на гости наще са ми казвали, че не е искала да се храни...... Спомням си някой беше ми казал, че котките не можели да се превържат към стопанина си за разлика от кучетата(защо ли не я харесвам тази дума "СТОПАНИН"). Е моята котка се криеше от другите.. Някой дойдеше ли ни на гости тя се криеше от долу леглото или в друга стая докато не си заминат. А ако някой се опитваше да я вземе на сила започваше да бяга или ако се ядоса да съска. Като казах съскане си спомних, че е беше и много ревнива. В периода в който беше разгонена тя сама искаше да излиза на вън и беше се хванала с един рижав котарак xD.. Ако го видеше с друга котка направо не знам какво и ставаше засилваше се бясна все едно.... Брат ми от друга страна все като виждаше този рижав котарак в дворът ни постоянно го гонеше с шутове..
След време имаше котенца едното при раждането почина.. другите две бяха мъжки..
Мутаро и Ноа. Имената им много стриктно съм им ги избирал xD.
Мутаро - беше странен котарак. Когато мялкаше като чели блееше коза все едно казва не "мяууу" а "мееее".
Ноа - Той от друга страна беше много умен котарак с визия на супер герой, строен с издължени крака като на кенгуру. Понеже понякога правеше бели се наложи да изкараме и трите ми котки на вън... Той обаче не се примиряваше и искаше постоянно да е в нас. Научи се да отваря вратите, да се качва на втория етаж по тухлите и стоеше на тересата мялкайки докато не го пуснеш. Беше много наблюдателен видеше ли нещо да правиш и ако е по неговите възможности и той го правеше. Един ден беше си наранило лапата от прекалено катерене и слизане. Пуснахме ги да стоят в нас докато се възстанови лапата му.... Ох май малко се поувлякох мисля да приключвам..
Мутаро някой го беше взел... и не знам какво стана с него... Ноа баща ми го махна заради белите му... и остана само Мърката.. След време аз минавах през труден период и не си бях в нас... Като се прибрах я нямаше.. Братовчедка ми трябваше да се грижи за нея.... След време разбрах, че брат и я е убил.. като научих ми стана адски гадно... не можех да го погледна. Задавах си много въпроси без отговор........ Вече съм му простил... Ако си бях във вкъщи нямаше да стане така..

Разбирам те. Първата ни котка, тя е била на майка ми е точно както ти описваш твоето коте. Помня как ми е казвала, че веднъж са отивали при баба и дядо ми в Ямбол за по-дълго и те първи взели котката с техния багаж. Пусналия я, котката се качила на прозореца и 2-3 дена е седяла навън на парапета, не допусна никой да я доближи. Ни се хранила ни нищо, докато майка ми не дошла.
Една нощ на този ми дядо, с който живеехме, му било много, дори викали бърза помощ. Една се оправил. Но след дне-два баба ми открила котката умряла в стаята им. Вярно, че бе стара, на 13, но пак, точно по същото време...

След нея имахме общо три годни. Взехме едно диво коте от село, но като бе на около година и половина една нощ явно бе паднал от прозореца и не го открихме. След около година и нещо си взехме едно друго коте. Майка ми много харесала майката и чакахме да се родят и пораснат. Но го взехме. Бе страхотна котка, нищо лошо не правеше дори сама си сваляше лопатката за да ходи до тоалетна там. Но няколко пъти бе падала и на четвъртия просто не я открихме.

И така накрая до моя изрод. Подарих го на майка ми за рожденния ден, така че е нейна котка, но май е по-скоро мой.

Здравейте как сте ;pp

Аз лично съм леко тъжно. Една от двете ми последни рибки явно е пред умиране, но вече трети ден се мъчи. Нямам сърце да я изхвърля, а тя просто е твърде костелив орех, за да се предаде. Прилича да има някакво леко възпаление на хрилете от едната страна и плува леко настрани, сякаш е частично парализирана. Но иначе е още твърде жива, за да я изхвърля. Знам, че вече и е времето, имам я от почти 3 години, а и тогава си бе зряла риба, а не някое малко. На повече обикновени малки рибки горе долу толкова им е живота, така че си е старичка. Упорита дърта бабичка.

Иначе съм си добре... опитвам се да вкарам нещо за четири дни в главата си, така че да оцелея на изпита си на 28ми, после малко почувка и трябва да седна да уча по-сериозно за поправката си. През юни е, но вярвайте ми няма да оцелея лесно на този изпит. Друго.. Друго... Искам да е утре, за да може официално да ям козунаци. Не че не опукахме с майка ми три от малките още преди да са напълно изстинали.

Рибките са много красиви харесва ми как плуват из аквариума. Жалко, че живеят само толкова.. Сигурно щеше да ти е по-лесно ако не я гледаше как се мъчи.. Но щом се бори това до някъде е много хубаво показва, че е силна риба и не се предава!

Хей за изпитите си не се тревожи просто освободи съзнанието си и приеми информацията за да я запомниш. Когато приемеш нещо, като знание, не като задължение става по-лесно да се запомни. Добър пример са книгите, които четеш. Те са ти интересни и веднага запомняш имена, сцени, събития, емоции, мисли и тн. (М/б това се получава заради всичките емоции, които изпитваш докато четеш, някой роман). Ще се справиш!

Помня само глупости. Гледала съм над 100 анимета и мога да ти разказа сюжетите им без проблем, е без имената. Или разни други неща, който не ми трябват и тн. Но учене, особено нещо, което не ми харесва е друг въпрос.

А за рибката... знам, че е борец. По едно време имах чувството че авкариума ми е малко трета световна война, защото тази и една друга постоянно се джафкафа ако другата навлезе в пространството на първата. Но другата умря първа, преди около месец. Иначе сомовете поне живеят по-дълго, имах един женски който живя 8г. Сега мислям другия месец да си купя две златни ако си харесам такива, ако не ще бъдат гупи, имам опит с тях и най-малкото ще се опитам да гледам и малко бебчета.

Аз никога не съм гледал рибки и нямам опит. То по принцип много много не искам да гледам каквото и да е животно.. Мисля, че бях казал причината..

Е аз преди около 2 години пак почнах да гледам риби иначе преди това почти 12 години съм имала. Не съм спец, но просто... харесва ми, а и на това място, където е сега аквариума каквото и друго да сложа няма да седи добре. + че и котето ми все от някъде трябва да пие вода.

Просто си свикнала и ако сложиш нещо друго или го няма ще ти изглежда пусто.
........ Само ние ли сме тук.. ? Къде са другите?

Тук съм, Христос Воскресе

Да тук все се намира по някое буждаеща душа.
Христос Възкресе

\с подобно каменно легло и аз бих възкръснала само, за да се махна от там\

Аз пък искам да съм на такова място и да си остана там....

Честно казано времето не ми харесва... Предпочитам Ренесанса.
Да ме затворят с гробвица от преди 2000г, също не става. Ако ще да е нещо древно нека да е поне египетска гробница. Иначе предпочитам онези готините мавзолей, като онзи, в който Лестат спа около 200г от началото на Кралицата на прокълнатите.