Разберете нещо повече за нея от самата нея
Научих се да чета на 7 (Имах недиагностицирана дислексия)
Опитах се да напиша история когато бях на 12. Никога не я довърших.
Намерих кратка колекция разкази „Гълъби от ада” от Робърт Е. Хауърд. Хауърд, бе създал „Конан варварина” когато бях на тринадесет или четиринадесет. Беше първата тъмна фантазия и героична фантазия която прочетох. В този момент знаех, че не само искам да съм писател, но това е за което исках да пиша.
Прочетох "Паяжината на Шарлот" от Е.Б. Уайт когато бях на 13 или 14. Това бе първата книга която ме научи на любов към езика и все още използвам някои техники, които научих от тази книга, в писането си днес.
Завърших първата си история, когато бях на 14. Беше ужас-разказ, където всички умряха ужасно, освен бебето, което пропълзя до гората. Подразбираше се че бебето ще умре от бавна и мъчителна смърт от студ и глад.
В първият ми писателски клас, учителката ми каза, че първата история за вампири която съм написала я е изплашила. За срам на 14 годишното момиче, нямаше нищо по-добро, което можеше да ми каже. Аз изплаших възрастен.
Открих Едгар Алан По, Х. Ф. Лъвкрафт и Андре Нортън когато бях на 14. Първите двама ме научиха повече на езика и атмосферата на хартия. Госпожа Нортън бе първата жена, която знаех че пише това, за което исках да пиша и аз. Това ми даде надежда, че не всеки който пише за това бе мъртъв бял мъж.
Прочетох „Сейлъмс Лот” на Стивън Кинг и „Интервю с вампир” на Ан Рийс. И двете книги имат голямо влияние върху мен. Също тъка намерих книга в библиотеката на гимназията ни озаглавена „Естествената история на вампира” от Антъни Мастърс беше научна литература която покриваше легендите за вампири и върколаци по света. Беше и първата книга която прочетох, в която има сериен убиец. Всичко това имаше влияние над мен като писател.
Друга учителка ми намери копия от „Писателят” и „Писателски сборник” в библиотека на разпродажба за 5цента и 1 пени. Дойде в училище и ми даде множество от тях. Това беше началото на моето проучване как да стана професионален писател. Вярвам че бях на 15 или 16 по онова време.
На 17 вече колекционирах първите откази за историите ми. Прочетох статия в по-горе споменатите списания от Рей Бредбъри. Той съветваше да си избереш малка стая в къщата си и когато я облепиш с откази за твоите разкази, тогава ще си изкарал всичко от себе си и вече ще знаеш какво да кажеш като автор и работата ти ще се продава. Аз си избрах тоалетната.
В колежа се записах в програма за писатели. Бях изритана от програмата в края на учебната година. Водача на писателската програма ми че имам корумпиращо влияние над другите студенти. Влязох в писателската програма благодарение на два кратки разказа: вампирска история и любовна история, която включваше първата секс сцена която написах. Учителката си мислеше че може да ме излекува от това да пиша ужаси. Когато разбра, че не може да ме „излекува”, реши да ме унищожи. Каза ми че никога няма да успея като писател и доста ме смачка. Завърших степента си по английски с литературни курсове и се преместих в биологическия департамент. Получих степента си по биология за две години.
Хората ме питат: „Изпращала ли си й твой книги? Накара ли я да разбере какъв успех пожъна?”
Не, защото тя не вярваше че няма да мога да успея като писател, тя се страхуваше че ще го направя. Тя се страхуваше че ще изляза и ще направя точно това което направих, корумпирам милиони. Wahaha!
След колежа не написах друга дума за около две години. Преместих се в Лос Анжелис и се захванах с първата си работа като сътрудник. Започнах отново да предавам истории и получавах мили откази от издателите. Започнах първата си книга, две страници на ден всеки ден преди работа.
Открих вулгарни детективски романи в местната библиотека. Най-голямо влияние имаха книгите за Спенсър на Робърт Б Паркър.
Преместих се в Сейнт Луис. Отидох на първата ми сбирка за научна фантастика. Грижих се за писателски магазин под ръководството на Ема Бул, Лил Ширли и Стивън Гулд. Започнах първият си роман ”Nightseer” и кратка история с Анита Блейк писателският магазин не ме научи да бъда по-добър писател, но ме научи да бъда по-добър редактор на собствената си работа. Също така ме представи на моята писателска група „The Alternate Historians.”
Продадох следващата история която пратих по имейл - „Кражба на души” на Марион Зимър Брадли.
Срещнах първият си агент на един от тези сбирки. На 29 години държах в ръцете си първият ми написан и публикуван роман „Nightseer”. Беше героична фантастика, точно както един от първите ми герои Робърт Е. Хауърд.
Вторият ми роман продължение на „Nightseer” бе отказана от издателя ми. Работех с други, но никой не искаше дълга книга от мен и знаех че нямаше да мога да преживея само от продажби на къси истории. Кариерата ми изглежда беше приключила преди да започне наистина. В отчаяние преминах през файловете с непродадени къси разкази, да видя дали нещо от тях може да бъде превърнато в роман. Намерих разказа „Тези който търсят прошка” с участието на Анита Блейк. Бях събрала няколко много мили откази за нея. Издателите я обожаваха, но не знаеха какво да правят с нея. Издателите на ужаси мислеха че е научна-фантастика, тези издатели пък мислеха че е фентъзи, а издателите на фентъзи мислеха че е ужас. През 1980 нямаше такова нещо, като паранормален трилър. Смесени жанрове бе мръсна работа за публикуване, защото не се продава, поне това ми казаха те.
Седнах и започнах да пиша роман за света на Анита. Имах 10 страници когато отидох на сбирка с Сейнт Луис. Там щях да прочета тези няколко страници в пълна стая. Защо пълна стая за неизвестен автор? Мислиха, че аз съм Мелиса Снодграс, която щеше да чете ръкописи за Старт Трек: Следващото поколение. Трябваше да го отмени в последната минута, но името й все още беше на вратата на стаята. Тъй като те не знаеха как изглежда тя и не ме познаваха, те седнаха за нея, но останаха за моето четене на това което евентуално стана „Престъпни удоволствия”, първият роман за Анита Блейк. Прочетох им тези страници, защото се нуждаех да разбера дали си пропилявам времето. Когато приключих с четенето, стаята бе обгърната в мъртвешка тишина и сърцето ми падна в петите . Помислих си: „Мразят го”. Тогава от тишината дойдоха ахвания, ръкопляскания и викове: „Кога ще бъде публикувана?” Нямах идея. „Прочети ни още!” Не можех, защото им бях прочела всичко което имах, но това ми даде надежда и се прибрах и я завърших.
На „Престъпни удоволствия” й отне на-малко две години, за да се продаде. Всички я харесваха, но никой не искаше да я купи. Беше същият проблем, който имах и с кратката история. Накрая книгата се продаде на издателство „Penguin Putnam”. Имах договор за три книги с тях и бях във възторг. След като първата ми поредица умря само с една книга, знаех че ще има най-малко три книги поредица романи за Анита Блейк. Докато пиша това се приготвям да тръгна на турне на 17-тата книга за Анита Белйк - SKIN TRADE