Вампирите в Индия
Индия изглежда е страната, чиято митология е най-разнообразна с вампирски видове и кръвопийци. Тук ще се опитам да ги обобщя, като включа и някои други демонични създания приближаващи се до вампирската природа.
Да започнем с Байтал (baital). Тази вампирска раса са дребни, само около метър и половина и са наполовина хора, наполовина прилепи. Една известна история - "Крал Викрам и вампирът", се върти изцяло около едно такова създание, което крал Викрам заловил, за да занесе на един магьосник. Общо взето историята се състои от десетина подразказа, разказани от самият вампир.
Бута (bhuta), също от индииската митология е душата на човек умрял от преждевременна смърт, обикновено насилствена. Това е злонамерен дух, бродещ посред нощ, възкресявайки мъртвите тела и нападайки живите като таласъм. Срещат се най-често сред гробища или други запуснати места, хранейки се с вътрешностите на умрелите. Нападението на такова същество обикновено завършва с тежка болест или смърт. Но Бута също така имат малък проблем - те нямат сянка и затова не могат да стъпят на земята.
Ракшаса (rakshasa) е могъщ индийски вампир и магьосник. Те обичат да стряскат хората като се появяват обикновено в човешка форма, но с животински черти (хищни нокти, кучешки зъби, отвесни зеници и т.н.), или като животни с човешки черти (крака, ръце, плосък нос и т.н.). Животинската им форма най-често е тигър. За тях се знае, че обичат да се хранят с човешка плът и да пият човешка кръв. Ракшаса са променящ формата си вид в индуската митология по начало създадени от Брама (Brahma) да защитават морето от тези, които се стремят да откраднат еликсира на безсмъртието. Те живеят в Ланка (Геилон) и са управлявани от Равана (Rawana). По късно са били отъждествявани като демонични създания, често приемащи формата на прелъстителни жени, които примамват мъжете към смъртта им. Според други източници тези създания живеят в дърветата и предизвикват гадене и стомашни разстройства на тези, които се приближат до владенията им. Говори се, че децата могат да се превърнат в такива създания, ако бъдат убедени да ядат човешки мозък. Ракшаса вече не са хора, но все още обитават физическото тяло на видът, който обичат да ловуват. Друго описание на този вампир е бродещи гробовете, хранещи се с трупове прилични на елфи кръвопийци с остри кучешки зъби и изцапани с кръв. Както се вижда има няколко различни версии на този вампир, но всички се приемат като реални от Индусите, писали за такива създания във Ведите. Възможно е да се унищожи такова създание като се изгори, изложи се на слънчева светлина или чрез екзорсизъм.
Друг зъл дух от индуската митология и фолклор бил Брамапаруша (Brahmaparusha). Тези вампироподобни същества имали глава обвита с вътрешности и черва и си носели череп, от който пиели кръв. Говорело се, че този зъл дух обожавал да яде хора и да пие кръвта им от черепа, който си носи, след което изяждал и мозъка. След което се загръщал в червата на жертвата и изигравал ритуален танц.
Една от най-известните индийски богини - Кали (Kali), която имала дълга спускаща се около тялото й коса, носела гирлянд от трупове или черепи и имала четири ръце, също се описва като кръвопиец в един от митовете. Храмовете й били разположени винаги в близост до местата за кремация. Тя и богинята Дурга се биели с кралят на демоните Руктабижа (Ruktabija), който се възпроизвеждал от всяка пролята капка кръв. За да успее да го победи Кали трябвало да изпие всичката му кръв без да пролее дори капка на земята. Разбирайки това тя успяла да спечели битката. Други имена за Кали са Сара или Черната Богиня. Последователите и били наречени "thugs" (убийци), и били отговорни за ритуалните убийства в нейно име.
Паку Пати (Pacu Pati) е друг могъщ индийски вампир. Смятан за господарят на всяко зло върху живите. Можел да се види посреднощ в гробищата или местата за екзекуция. Писаша (Pisacha), друго име за Паку Пати били раса на същества, хранещи се с човешка плът. Описвани са като зли таласъми създадени от покварата на човечеството. Макар същността им да не е приятелски настроена към хората, те ще излекуват всяка болест ако бъдат подлъгани както трябва. Любимото им занимание е да ядат човешка плът. Към този вид се включва също Mmbyu (Смърт), разглеждан като господар на всички зли създания. Те са вампири с демонична природа, които измъчват жертвите си чрез своите демонски качества.
Също от Индия идват Ветала (Vetala) или Пуниаяма (Punyaiama), означаващо чиста раса във Ведата. Това същество изглежда като стара жена, с дълги деформирани резки за очи, обезцветена кожа и отровни нокти. За тях се знаело че са канибали, и пиели кръвта на спящите, пияните или лудите жени. Те влизали в дома като спускали магически конец през комина. Ветала имали способността да овладяват труповете. Тези реинкарнирани трупове се познавали по това, че ръцете и зъбите им били обърнати назад.
Хурел (Churel) или Хураил (Churail) е злобен отмъстителен подобен на сянка вампир. Обикновено това е жена умряла по време на бременност през време на фестивала Девали, или по което и друго да е време ако е мръсна. Говори се, че имат подъл характер, увиснали гърди, дебели грозни устни, черни езици и неподдържана коса. Те ловуват млади мъже, държат ги затворени и бавно изсмукват жизнените им сили, докато не се превърнат в грохнали старци. Говори се че мразят живота и пазят най-голямата си злоба за своите роднини.
За Масан, също от Индия, обикновено се говори, че са призраци на деца, на които им доставя удоволствие да измъчват и убиват други деца. Масан е способен да прокълне дете, което ходи в неговата сянка. Също така ще последва жена до дома й, ако тя остави роклята си да се влачи по земята в неговата сянка.
Масани е женски вампир, за който се говори че обитава погребални земи. Те са изцяло черни и ловуват през нощта, изплувайки от погребалните клади. Всеки, който премине през погребалните места ще бъде нападнат.
Накрая ще спомена Гайал. Класифициран като вампирски призрак, обикновено създаден от смъртта на човек, за който е нямало кой да извърши погребалните ритуали на погребението. Когато се завърне Гайал насочва отмъщението си към синовете на своите познати и към собствените си роднини. Заплахата от роднина завръщащ се от смъртта обикновено е достатъчна за да подсигури подходящо погребение.
