Видове вампири
Всеки човек, който се е отличавал с някои странни черти на характера в миналото би могъл да бъде заподозрян в кръвожадност. В Древна Гърция, например, където рижите коси и сините очи се срещали крайно рядко, , притежателят на такава външност би могъл да обявен за принадлежащ на света на призрачните кръвопийци. Когато такъв човек умирал, внимателно наблюдавали за тялото му и се стараели в никакъв случай да не го оставят до самото му погребване в тъмнина.
Лидерк, унгарският вампир, се представя в различни образи: на жена, на мъж, на животно или блущаещ огън, загасваща свещ, а понякога и светещо тяло с очертания, подобни на човешките. Лидеркът се превръща в инкуба с жените и суккуба с мъжете. Сексуалните контакти с лидерка често свършват със смърт от изнемогване. За да се спасиш от него, трябва около бравата на вратата да се вържат жартиери и да се използва чесън.
Нора е друг унгарски кръвопиец. През нощта, когато всички спят, нората скача на гърдите на жертвата и започва да смуче кръв или мляко. Жертвите на нора могат да бъдат разпознати по белезите на гърдите. За да се защитиш от норите е достатъчно да си натриеш гърдите с чесън.
В много районина Бавария има поверие за местния вампир — блутзаугер. Той прилича на бледен човек, но може и да се превърне в прилеп, вълк, куче или змия.
Смята се, че блутзаугери стават само хора, които не са кръстени, магьосници, зли хора и самоубийци. Блутзаугер може да стане и човек, който изяде месо на животно, убито от вълк.
Твърди се също, че ако монахиня стъпи върху гроб, покойникът в него също може да се превърне в блутзаугер. Да се спасиш от такъв вампир може по най-различни начини: да намажеш с чесън прозореца и да разхвърляш глог по около къщата. Да изгони блутзаугер може и черно куче на чиято муцуна са нарисувани допълнителен чифт очи.
В Нидерландия има легенди за злия воден дух, наречен манмет де хаак (човекът с куката). Това е уродливо черно същество с брада от водорасли, има ципа между пръстите, като на жаба. Манмет де хаак завлича с острата си кука деца, които играят недалеч от него, под водата и пие тяхната кръв.
Шотландският вампир в облик на жена се нарича глайстиг, а исландският— драугр, което в превод означава «неумрял», «върнал се отново»…
Книгите за кръвопийците нямат нищо общо с живота.
Вампирът, както го представят — мрачен красавец, благороден и романтичен, когото жестоката съдба принуждава да пие кръвта на ближния — е само литературен персонаж и герой от филми на ужасите. Всъщност видът на вампира е отвратителен: наяве той е мършав и космат, а когато се напие с кръв става тплкова мазен, че ще се пръсне. Свежата кръв му се стича от устата, носа и ушите.
«Тялото му винаги е ледено». Това описание напълно подхожда не само на европейските вампири, но и за всички други видове. Китайските и малоазийските вампири, които нападат жени и убиват новородени, имат страшни нокти, очи, налети с кръв и подпухнали устни.
Бирманските и японските вампири ядат души, а индийският ветала е доволен и от това да посещава местата на кремация и да наблюдава тялото, което може да завладее. При ашанти (народност от Гана) кръвопийците през нощта излъчват фосфоресцираща светлина.
Вампирът е изключително ловък, надарен е със свръхчовешка сила, което му позволява да вдига без усилия даже тежка надгробна плоча. Освен това той вижда на тъмно и се придвижва със скоростта на вятъра. В някои случаи, например в нощта срещу празника на Свети Андрей при молдованите, могат да го заставят да носи на главата си собствената си надгробна плоча.
Етосът на кръвопийците в отделните страни е различен. В някои страни смятат, че взмпирът е безплътен призрак, в други – че е оживял мъртвец, чиято грешна душа е била принудена да се върне в своята телесна обвивка понеже не е намерила покой след смъртта.
Първите 40 дни те натрупват злоба.
Според разкази на очевидци полските вампири, плуват в гробове, пълни с кръв. Румънските вампири, наречени мурони, могат да се превърнат във всякакво животно или кръвопиещо насекомо. По този начин муроните лесно мамят жертвите си и да ги нападат когато най-малко очакват. Много лесно могат да се разпознаят муроните в гроба – имат много дълги нокти и от очите, ушите, носа и устата им постоянно тече кръв.
Руският вампир, наречен вещер, гризе под земята собствените си ръце и крака, а в полунощ излиза от гроба и напада животни за да се напие с кръв, после звъни с църковните камбани.
През първите 40 дни българските вампири натрупват злоба. Тяхното тяло е прозрачно, а в тъмнината изпускат ярки искри. О си тяло, но им остава само една ноздра и се появява дълъг, остър език.
В Германия съществуват два вида вампири. Тялото на нойнтотера смърди ужасно и е покрито със струпеи.
В покрайнините на Диездорф мнозина вярват в нахцерер. Понякога се случва така, че когато умре един член на семейството, почти веднага след него и без видима причина умират и други. Според преданието, това се случва когато роднините забравят да сложат монетка в устата на покойника или да отрежат парченцето с инициала от ризата му . Затова изкопавали от гроба умрелият първи, за който предполагали, че е станал нахцерер. Тогава ставало ясно, че покойникът е изял всичките си дрехи. Според поверието, съществува само един начин да се спре нахцерер: някой трябва да пререже гърлото на покойника. При това се раздават такива крясъци, подобни на квиченето на свиня която колят.
Като правило нахцерерът седи в гроба,плътно стиснал пръсти и никога не затваря лявото си око.
Не на всички вампири им се налага да разровят земята за да излязат от гроба и да търсят жертви. Някои от тях излизат навън под формата на струйка дим. По този начин те лесно преминават и двата метра земя, и надгробната плоча и приемат облика на обикновен човек. Ако предпазливите роднини не се сетят да натрият с чесън външната облицовка на гроба, вампирът отново и отново ще излиза под формата на струйка дим.
Някои от азиатските вампири се считат за демони, а други са обитавани от духове на някакви същества, наречени «пьо». Китайските вампири могат да летят и ядат трупове.
Преди лов азема сваля кожата си
Наричат злобният бразилски вампир с образ на змия яракака. Счита се, че той краде майчино мляко когато майката храни детето. При това яракака пуска опашката си в устичката на детето.
Датският вампир мара през деня приема облика на млада жена, а по нощите пие кръвта на младите мъже. Всеки, който обикне мара, чувства че се задушава. Мара миже да бде отблъсната само с нож, от който тя много се страхува.
Гръцките вампири стриги, летят през нощта в образа на птици, крадат спящи деца от люлките, ядат им месото и пият кръвта.
Южноамериканският зотз представлява крилато същество с глава на куче, което живее в ада и пие кръвта на всеки, който се появи на заеманата от него територия.
Бурятите вярват в аниука. Това е малко, но много опасно същество, което пие кръвта на малките деца. Ако бурятът заподозре, че детето му е станало жертва на вампир, той вика на помощ местния шаман.
Даяките от остров Борнео вярват в буау. Това е призракът на врага, убит в битка. Буау пролива кръвта на своите жертви.
Суринамският вампир азема приема облика на старец или старица. Той има червени очи, големи подгънати пръсти на краката. Преди лов азема сваля кожата си и се превръща в синьо светещо кълбо, което лети по въздуха. По този начин той прониква в дома през някаква цепнатина.
Отначало азема само пробва кръвта начовека. Ако е горчива на вкус, човекът е спасен. Ако е сладка – вампирът ще идва отново и отново. Жертвите на азема могат лесно да бъдат разпознати по червения или син белег на мястото, където азема е смукал кръв.
Може да се предпазиш от азема като направиш кръвта си горчива с помощта на определени треви. Може също така да се разсипе ориз или сусам зад вратата, смесени с нокти на сова. Според легендата, азема е длъжен да събере всичките зрънца преди да нападне жертвата. Заради ноктите на сова азема няма да се справи с тази задача до разсъмване.
Ако подозират някого, че е азема, стараят се да разберат къде е скрил кожата си. Ако я посипят със сол, вампирът повече няма да може да я облече.
Нагорещени гвоздеи вместо трепетликов кол
Някои погребални ритуали, съхранили се до наши дни, са възникнали в древността при търсенето на начин мъртвецът да се задържи в гроба.
Например, в гроба слагали цветя, като се надявали да задържат духа на умрелия и да не му позволят да избяга на повърхността за да преследва живите хора. Като магическо средство срещу вампири често са използвали имел.
Гробовете са правени много дълбоки за да може земята да затисне мъртвеца и да не му позволи да излезе.
Битувало е поверието, че и самоубийците стават вампири. Затова техните трупове често били пронизвани с кол и ги погребвали на кръстопът. Така лъжели вампира. Считало се, че той не може да намери обратния път към дома и няма да напада роднини и близки.
За да не може мъртвият да излиза от гроба, слага ли са и тежък камък, който след това заменяли с надгробна плоча.
И в наши дни в старите гробове може да се намерят скелети, заковани за дъските на ковчега. На някои скелети са счупени костите на краката. Това е за да не може мъртвецът да излезе от гроба, Освен това боядисвали трупа в червено с надеждата, че това ще замени жаждата му за кръв.
Понякога, вместо кол от трепетлика, използвали нагорещени гвоздеи. Трябва да се изтръгне сърцето на вампира и да се свари в кипящо масло или просто да се отреже главата му – надеждно средство, че няма да излезе от гроба.
Поставяли мъртвеца с лицето надолу за да не може да се вдигне. Под мишниците му слагали кръстове от върба, поливали гроба със светена вода, а в устата му слагали чесън за да не може да ухапе никого.
В недалечното минало на гроба в църковния двор разсипвали много дребни семена защото вярвали, че излезлите изпод земята вампири задължително ще искат да ги преброят. И тъй като това занятие продължавало цяла нощ, вампирът се връщал в гроба още с първите лъчи на слънцето, без да намери своя жертва....
