Произход на вампирите
Сега вече би могъл да бъде зададен въпросът как човек се превръща или може да бъде превърнат (трансформиран) във вампир, затова ще е добре да разгледаме причините, които според вярванията, предразполагат хората към такова демонично състояние. Би могло да се допусне, че тъй като това е предимно славянско и гръцко поверие, много от тези причини, считани за характерни в Източна Европа, няма да преобладават на други места.
Вампир става този, който е водил повече от безнравствен живот, чиито живот се е характеризирал с изключителна, необуздана порочност; човек на нечисти, долни и егоистични страсти, на зли амбиции, който е изпитва удоволствие от жестокостта и смъртта. Артър Макън точно посочва, че ''магьосничество и свещенност са единствените реалности. Всяка от тях е екстаз, оттегляне от обикновения живот.'' Духовният живот не може да се ограничи само до висшето добро,''но висшето зло, по необходимост има свой дял в този духовен живот. Обикновеният човек не може да стане по-велик грешник, отколкото да стане по-велик светец. Повечето от нас са просто безразлични, объркани създания; безцелно обикаляме света, без да осъзнаваме значението и да имаме вътрешно усещане за нещата и впоследствие нашата порочност и доброта стават еднакво посредствени и незначителни... светецът се старае да възвърне дара, който някога е загубил; грешникът се опитва да придобие нещо, което никога не е било негово. Накратко, той повтаря Падението... и тези думи не се отнасят за обикновените лъжци [1]; но преди всичко за 'чародейците', които използват материалния живот, които си служат със слабостите, присъщи на материалния живот като средства за достигането на своите безкрайно зли цели. И нека ви кажа, нашите висши възприятия са толкова притъпени, до такава степен сме 'напоени' с материализъм, че сигурно няма да можем да разпознаем истинското зло, ако го срещнем.''
Юисманс в романа си 'Там долу' пише:''Comme il est très difficile d'être un saint, il reste à devenir un santanique. C'est un des deux extrêmes. On peut avoir l'orgueil de valoir en crimes ce qu'un saint vaut en virtus.'' (Тъй като е много трудно да се стане светец, остава ни да станем сатанисти. Това е едната от двете крайности. Може да се гордееш за това, че те ценят за престъпленията така, както светецът биха го ценили за добродетелта му.)
Казано е, че светецът винаги избира по-добрият от двата пътя на поведение, отворени пред него. И така, истински порочният човек е този, който винаги умишлено избира по-злия от двата пътя. Дори когато върши неща, които биха се считали за добри, той винаги ги извърша поради някаква лоша причина. За да се идентифицира дадена личност с един от тези два пътя на поведение, се изисква дълбока концентрация и желязна волева сила, и точно такива са личностите, които стават вампири.
Вярва се, че вампир става този, който е посветил живота си на практикуването на черна магия. Било е трудно да се допусне, че такива личности биха почивали необезпокоявани, докато е било много по-лесно да се повярва, че тяхната зла воля е задействала сили, които биха могли да окажат страшното си и разрушително въздействие, дори когато техните повелители са в гробовете си. Понякога се е изказвало предположението (макар рядко някой да е вярвал в него), че вампирът е отроче на вещица и дявол.
В съдебните дела и изповедите на вещици се съдържат множество подробности относно коитус (съвкупление) между вещица и дявола, но примерите, предложени от Хенри Боге в неговата авторитетна творба 'Discours des Sorciers' (Трактат за магьосниците) (Трето издание, Лион, 1590) са достатъчно показателни за много от тях. Той посвещава Глава XII на връзката между дявола и вещицата: "L'accouplement du Demon avec la Sorciere et le Sorcier . . . 1.Le Demon cognoit toutes les Sorcieres, & pourquoy. 2.Il se met aussi en femme pour les Sorciers, & pourquoy. 3.Autres raisons pour les quelles le Demon cognoit les Sorciers, & Sorcieres." (Съвкупление на дявола с вещица и магьосник. 1.Дяволът се съвъкуплява с всички вещици; защо; 2.Той също така се превръща в жена и се съвкупява с магьосници; защо; 3.Други причини, поради които дяволът се съвкупява с магьосници и вещици.) Не една вещица признава, че Сатаната я е познавал сексуално и в Глава XIII Боге прави следния извод: "L'accouplement de Satan auce le Sorcier est réel and non imaginaire. (Съвкуплението на сатаната с вещиците е реално, а не въображаемо)… Les uns donc s'on mocquet . . . mais les confessions des Sorciers que j'ay eu en main, me font croire qu'il en est quelque chose. Lautant qu'ils ont tout recogneu, qu'ils auoient esté couplez auec le Diable, & que la semeuce qu'il iettoit estoit fort froide . . . Iaquema Paget adioustoit, qu'elle auoit empoigné plusiers fois auec la main le me~bre du Demon, qui la cognoissoit, & que le membre estoit froid comme glace, lo~g d'un bon doigt, & moindre en grosseur que celuy d'vn homme: Tieuenne Paget, & Antoine Tornier adioustoient aussi, qui le membre de leurs Demons estoit long, & gros comme l'un de leurs doigts." (Разбира се някои детайли биха ни се сторили смехотворни, но признанията на магьосниците, с които имах възможност да разговарям, ме карат да вярвам, че зад тези неща наистина има нещо вярно. Така например, всички магьосници признават, че са се съвкупявали с дявола и че семето, което той вливал в тях, било много студено… Жакема Паже доби дори, че много пъти е стискала в ръцете си члена на демона, с когото е имала сношения и че членът му бил студен като лед, на дължина бил колкото големия пръст, макар че на дебелина отстъпвал пред мъжкия пенис. Тевен Паже и Антоан Торне също казаха, че членовете на техните демони били дълги и дебели като един от пръстите им.) Бележитият учен и демонолог Людовико, Мария Синистрари, ни казва в своята 'De Demonialitate' (За демонизма), че: ''без съмнение от гл.т. на теолозите и философите, полово сношение между човешкия род и Дявола понякога може да даде живот на човешки същества; така би трябвало да се роди и Антихристът. На това мнение са някои доктори, като например Белармин Суарез и Томас Мaлвенда. Те отбелязват също така, че по естествени причини децата, родени от инкубуси, са високи, решителни, безразсъдно дръзки, неописуемо арогантни и ужасно порочни.'' Св. Августин, 'De Ciuitate Dei' (За Града Божи), XV, 23, казва: ''Creberrima fama est multique se expertos uel ab eis, qui experto essent, de quorum fide dubitandum non esset, audisse confirmant, Siluanos et Panes, quos uulgo incubos uocant, inprobos saepe extitisse mulieribus et earum adpetisse ac perigisse concubitum; et quodsam daemones, quos Dusios Galli nuncupant, adsidue hanc immunditiam et tentare et efficere, plures talesque adseuerant, ut hoc negare impudentiae uideatur.'' Ставайки свидетели на толкова много слухове, на толкова много свидетелства, получени или от собствен опит или от разказите на хора, чиято искреност и честност била извън всякакво съмнение, хората считали, че силваните (горските духове) и фавните, обикновено наричани инкубуси, жадни за плътска наслада, често се сношават с жени; и че някои демони, които галите наричали 'Duses', постоянно се отдавали на тези нечисти деяния, примамвайки други към тях. И всичко това се потвърждавало от хора, чиито авторитет бил толкова голям, че би било истинско безочие да бъде поставен под съмнение.'' Шарл Рене Билар, прочутият Доминиканец (1685-1757), ни посочва в своя ''Трактат за ангели'': ''Същият този зъл дух може да задоволява мъж като сукубус или жена като инкубус.'' Влиятелният Св. Алфонс Лигори утвърждава в своята 'Praxis confessariorum' (Практика на изповедта), VII, n. iii: ''Някои отричат, че има зли духове, инкуби и сукуби, но писатели с авторитет, отличия и ерудиция в по-голямата си част наистина са уверени в тяхното съществуване.'' Санистрари, както отбелязахме по-горе, казва, че децата, родени от дявол и вещица са 'ужасно порочни’, и ние току-що видяхме, че хора, които са водили повече от нормалното лош живот, са смятани, че се превръщат във вампири.
С изключение на Англия, където вещиците са били винаги обесвани, широкоразпространеното наказание за магьосничество било изгарянето на клада; кремaцията (изгарянето на трупа) се смятала за един от малкото начини, и вероятно най-ефикасният, чрез който вампиризмът може да бъде овладян и да бъде сложен край. Практиката д ас еобесват вещиците в Англия често предизвиквала изненада, и тези, които пътували из Франция и Италия, често се изказвали в полза на това, че и в Англия трябва да бъде възприето наказанието, което се прилагали в останалите страни. Вярвало се, че ако трупът не бъдел напълно унищожен, би могло да се окаже, че ''вредителят'' не e напълно изкоренен. Когато през 1649 г. в Шотландия лейди Питадро била хвърлена в затвора по обвинение във вещерство, тя починала преди процеса и тялото й било погребано по обичайния начин. Скоро обаче настанали големи вълнения и до високопоставените лица започнали да постъпват оплаквания, тъй като от Шотландската Всеобща Асамблея сметнали, че тялото трябвало да бъде изгорено. Между документите по този случай е открит и следния протокол: ''Относно въпроса за погребението на лейди Питадро, която беше обвинена в магьосничество и умря в затвора Tolbuith на този град по време на процеса пред Върховният съд. Комисията на Всеобщата Асамблея, след като обсъди доклада на Комисията, съставена по този въпрос, съветва Презвитера на Дъмферлинг да изрази тяхното негудование от погребението на лейди Питадро, относно мястото и начина, по който това нещо е станало, и също така споменатият Презвитер да се постарае да накара хората, които са я погребали, да осъзнаят грешката си, че са постъпили така; и също така онези, които са присъствали и са извършили това погребение, съгласно настойчивите призиви на Комисията и Презвитера да признаят грешката си като са постъпили по този начин.'' Отново през 1652 г. някои хора, които са били във Франция по това време и вероятно са взели участие в прочутите процеси в Лувие, изразяват почудата си, че в Англия бесилката, а не стълбът на кладата се прилага като наказание за този род престъпления. При случая в Лувие, вследствие на ужасните сведения за диаболизъм, демонични меси, похот и богохулство, на 21 август 1647, Томас Буле, прословут сатанист, бил изгорен жив на площада в Руен. Това, което е забележително обаче е, че в същата клада хвърлили и тялото на Матюрин Пикард, който умира 5 години по-рано, но тялото му било погребанo близо до галерията на хора в църквата на сестрите Францисканки, където започнали да се появяват духове. Когато изкопали гроба, намерили тялото му (така казват) незасегнато от тление. Във всеки случай трупът бил погълнат от същия пламък, с който e бил изгорен и нещастния Буле и е много вероятно този труп да е бил изпепелен, за да се сложи край на вампирските нападения около църквата. В Мейдстоун, през 1659 г. ''Ан Ашби, наричaна още Коблър, Aн Мартин, Мeри Браун, Aн Уилсън и Милдред Райт от Кранбруук, и Мери Рийд от Ленъм били осъдени според законите на тази страна на обесване на обичайното място за eкзекуции. Някои хора обаче пожелали те да бъдат изгорени с довода, който се споделял от мнозина, че чрез изгарянето на тялото на вещица се предотвратява възможността нейният род да наследи същото зло чрез кръвта й.''
Документиран е дори един случай, при който една вещица сама сметнала за необходимо, че трябва да бъде изгорена на кладата. Един богат фермер от Cеверно графство Хамптън бил във враждебни отношения с някаква жена на име Ан Фостър. Тридесет от овцете му били намерени мъртви със ''счупени крайници и раздробени кости''. Скоро след това къщата му и няколко от неговите хамбари също били намерени в пламъци. Подозирало се, че Анн Фостър предизвиквала всичко това чрез магия. Впоследствие тя била осъдена по това обвинение в Северен Хамптън през 1674 г. и ''след като получава смъртно наказание, тя горещо пожелава да бъде изгорена. Съдът обаче категорично се възпротивил и същата трябвало да бъде обесена на обичайното място за екзекуции.''
Към тези две категории, се смятало, че трябва да бъдат причислени случаите на вампиризъм, докато всички останали са характерни само за Чехословaкия, Югославия и въобще Източна Европа.
Вярва се, че вампирът е този, който по някаква причина е бил погребан по неправилен съгласно обредния ритуал начин. Трябва да отбележим, че в тази идея проличава много ясна връзка с изключителното внимание, с което античните гърци и римляни се отнасяли към гробниците на мъртвите и тържествеността на техните траурни церемониали. Много примери могат да се посочат за това, но е достатъчно само да цитираме откъсът от ''Илиaда'', където душата на Пaтрокъл е представена като спешно настояваща да се извършат последните траурни церемония над нейния гроб.
„Спиш си спокойно, Ахиле, забрави ти мъртвия вече!
Тъй равнодушен не беше, когато аз още живеех.
По-скоро ме погреби, за да мина вратата на Хадес! {p.82}
Все ме прогонват безплътните сенки, души на умрели;
те ме не пускат отвъд през реката със тях да общувам.
Бродя напразно край широкопортната къща на Хадес.
Дай ми ръката си! Страдам ужасно! И няма да дойда
пак от подземното царство, щом ти ме положиш на клада.
Няма да сядаме живи със теб настрана от другари
да се съветваме двама, че мене ме вече погълна
грозната смърт, под властта на която от детство живеех.
Но и за теб е решила съдбата, Ахиле божествен,
тук да загинеш под тия стени на заможни троянци.
Друго сега ще ти кажа и моля дано го изпълниш:
моите кости, Ахиле, далеч да не бъдат от твоите,
както отраснахме с тебе задружно във вашата къща.
Още от малък от град Опоент ме доведе Менойтий
с вас да живея, понеже извърших печално убийство:
без да желая, погубих детето на Амфидаманта.
Глупаво бях се разсърдил в играта със зарове костни.
Славният конник Пелей ме прие във двореца си хубав,
сам ме възпита грижовно и твой ме приятел нарече.
Нека и нашите кости във урна една да почиват,
амфора златна, която ти имаш от твоята майка.“
А пък Ахил бързоног му отвърна със думи такива:
„Мило лице! Ти защо ли сега се явяваш пред мене?
Тези неща за какво ми наръчваш така поотделно?
Теб ще послушам и всичко, което нареждаш, ще сторя.
Но приближи се до мене! И нека за миг се прегърнем,
двамата да се наситим взаимно с ридание горко.“
Каза това Еакид и протегна ръцете си мощни,
нищо не хвана — душата, подобно на дим, се изгуби мигом със писък в земята.''
