Вампирите в Германия
Както сред славянските народи от Източна Европа, вампирът има дълга история и в Германия, като немският вампир много напомня на славянския. До X век славянското нахлуване достига до земите на река Джетце и през източната половина на Германия. Славянските и германски народи се смесили по-между си през вековете. Така вампирите от тази област били трудни за различаване от тези на съседите от народа Кушуби от Северна Полша. Най-познатият от немските вампири бил Nachtzehrer или ''нощeн несретник'' - вампирът на Северна Германия. Южногерманският (баварски) еквивалент бил Blautsauger, буквално ''кръвопиец'' - термин, използван в разговорния език за наименуване на неприятни хора. Други литературни препрадки към вампири, повечето описателни имена, са Nachttoter или ''нощeн убиец'' и Neuntoter или ''убиец на деветима.'' Както славянския вампир, nachtzehrer бил човек, завърнал се от света на мъртвите (наскоро починал човек, върнал се от гроба, за да напада живите, обикновено своето семейство и познати от селото).
Също както славянския вампир, nachtzehrer води началото си от необикновени смъртни обстоятелства. Човек, който е умрял внезапно от самоубийство или инцидент бил кандидат за вампир. Подобно на vjesci (вид вампир при народа Кашуби в Полша), дете родено с остатък от плацентата, било предопределено да стане вампир, особено ако остатъкът е червен. Nachtzehrer също бил асоцииран с епидемичнa болест. Когато група хора умирали от същата болест, оцелелите често идентифицирали първия умрял като за причина за смъртта на другия. Сред характеристиките на nachtzehrer било вярването, че ако името на човека не се махне от неговите или нейните погребални одежди, този човек може да се завърне като вампир.
Било известно, че в гроба nachtzehrer имали обичая да дъвчат своите крайници и одежди (вярване, вероятно произлязло от откриването на трупове, които били подложени на хищническо нападение, след като са били погребани в плитък гроб без ковчег). Така техните лица биха били непокътнати, но ръцете им или други принадлежности биха изглеждали отрязани и погълнати. Дейността на вампира в гроба продължавалa, докато той преставал да консумира своето тяло и дрехи. Тогава вампирът би станал от гроба и като 'гул' (ghoul) (зъл дух или демон от ислямския фолклор, който ограбва гробове и се храни с трупове) да изяде телата на други, често придружаван от трупа на жена, умряла при раждане. Техните дела били различавани от звука на смучене, приписван на жената, кърмейки дете. Когато техните ковчези (тези, които били достатъчно богати, за да бъдат погребани в тях) били отваряни, nachtzehrer били намирани лежащи в локви кръв, защото се тъпкали до такава степен, че не могли да запазят всичката кръв, която са били изконсумирали.
Различни превантивни мерки били прилагани, за да се предотврати нападение от вампир. Някои хора слагали буца пръст под брадичките на вампирите; други поставяли монета или камък в устите им; други пък здраво връзвали носна кърпичка около вратовете им. Като по-драстична мярка, хората отсичали главата на потенциалния nachtzehrer, забивали кол в устата му, за да заковaт главата до земята, или на места набождали езика.
Вярването във вампири оцеляло и в провинциална Германия. Афонс Швайгерт изследва баварския blautsauger през 80-те години на миналия век. Той не само открива, че вярването във вампира продължило да съществува там, но и няколко уникални аспекта от това вярване все още се срещали. На външен вид той бил блед на цвят и наподобявал опсанието на зомби. В баварския фолклор хората ставали вампири, защото не били покръстени (Бавария била строга Римокатолическа област в Германия), живяли аморален живот, били въвлечени във вещерство, или извършвали самоубийства. Ставали вампири и ако ядяли месото на животно, убито от вълк. По-време на погребалния процес, ако животно прескочи гроба, то това можело да бъде причина починалият да се завърне като вампир. Баварците до известна степен смятали, че ако монахиня престъпи гроба, ще причини същия ефект. Ако blautsauger бил на свобода сред хората, на жителите им било казвано да стоят в къщи през нощта, да намажат вратите и прозорците с чесън и да поставят глог около къщите си. Ако някой имал черно куче, можело да му се боядисат допълнителен чифт очи, за да може вампирът да се изплаши и избяга. За да се унищожи вампир, се препоръчвало да се забие кол в сърцето и да се постави чесън в устата.
Големият Вампирски Дебат: Вярванията и практиките, засягащи вампири в Германия и Източна Европа, станали предмет на няколко книги, написани най-рано през XVII век, макар никoй да не бил използвал думата вампир в текстовете. Бележити трактати включват ''De Masticatione Mortuorum'' (1679) от Филип Рор (Philip Rohr), в която творба се разглеждали хранителните навици на nachtzehrer (нощния несретник), както и ''Die Miraculis Mortuorum'' (1670) от Кристиaн Фредерик Герман (Christian Frederic Garmann). В началото на XVIII век мнoгoбройни слухове за източноевропейски вампири заляли Германия, където породили големи дебати в университетите. Въпреки, че Германия не могла да избяга от вампирската истерия (епидемии за това били съобщени в Източна Прусия през 1710, 1721 и 1750), вампирската тема била първоначално повдигната от широкоразпространените вестникарски репорти за вампирско разследване в Сърбия през 1725 и по-специално това от 1731-32 за случая на Арнолд Пол (Arnold Paul). Популяризирана версия за случая на Арнолд Пол била бестселър на панаира на книгата в Лайпциг през 1732. Помагайки за поставянето на началото на дебата били теолозите Микел Ранфт (Michel Ranft) с ''De Masticatione Mortuorum in Tumilis Liber'' (1728) и Джон Критиaн Сток (John Christian Stock) с ''Dissertio de Cadauveribus Sanguisugis'' (1732).
Дебтът поставил в центъра различни естествени (или невампирски) обянсения на тези феномени, съобщени от изследователите на вампири, особено в случая на Пол. Ранфт водил атаката срещу съществуването на вампири, намеквайки, че макар мъртвият да може да влияе на живия, те по никакъв не могли да приемат формата на съживени трупове. Други допускали, че промените в труповете (предложено като доказателство за вампиризъм) биха могли да са в резултат от напълно нормали изменения, предизвикани от прибързано погребение, неестествено добре запазени трупове, или естествения растеж на косата и ноктите след смърт, чума или бяс.
Дебатът приключил със захвърлянето на вампира в царството на суеверията и оставил учените само с един-единствен уместен върпос, засягащ тази тема: ''Какво кара хората да вярват в такова нереално същество като вампира?'' Най-важният противопоставящ се глас, който се чул, когато този дебат бил вече към своя край, принадлежал на френския богословски учен Дом Августин Калме. Той не бил съгласен с немските си колеги просто като оставил въпроса за съществуването на вампира отворен. Калме намекнал за възможността вампири да съществуват като казал, че единственото нещо, което би установило тяхното съществуване все още липсвало: убедително доказателство. Въпреки че той не развил никакъв аргумент в полза на вампиризма, Калме взел съобщенията за вампири на сериозно и навел на мисълта, че вампирите са тема, подходяща за по-нататъшно разглеждане от своите колеги. Въпреки всичко останал един интересен факт. Докато повечето от творбите на неговите немски съвременници скоро били запазени за рафтовете на няколко универститетски библиотеки, творбата на Калме била преведена на различни езика и била отпечатвана отново и отново чак до 50-те години на XIX век.
Литературният Вампир: Германия е люлката на съвременния литературен вампир. Първата творба във вампирската литература е късата поема на Хайнрих Аугуст Осенфелдер наречена ''Der Vampir'' от 1748. Не точно поема за вампири, но с огромно влияние в развитието на вампирската литература в Германия и Англия била творбата ''Lenore'' от Готфрид Аугуст Бюргер (Göttfried August Bürger), в която възвърнал се от гроба мъртвец идва, за да поиска своята любов и да я отведе до гроба си като негова вечна булка. Дори още повече влиятелна била поемата на Гьоте ''Булката от Коринт,'' първоначално публикувана през 1797. Гьоте излиза наяве като водеща литературна фигура на континента и неговото внимание към вампирcката тематика узаноконява този интерес за бъдещите автори.
Както ''Ленора,'' така и изключителните разкази на Е. Т. А. Хофман (1776-1822) повлияват на писателите на готическата художествена литература, особено с вампирска тематика през целия XIX век. Един от неговите разкази ''Aurelia'' (1820), публикувана на английски под различни заглавия, често била изброявана като вампирска история, но всъщност разказа е за демони (ghouls). Имало е спор първата немска повест за вампири да е също и първата творба във вампирската худ. литература. Английски превод на творбата на Йохан Людвиг Тик (Johann Ludwig Tieck) ''Не събуждай мъртвите'' (Wake Not the Dead) бил публикуван през 1823. Оригиналният немски текст на разказа на Тик най-вероятно бил написан и публикуван в Германия преди 1819, когато ''Вампирът'' на Полидори се появява. Немският тект на историята, обаче, не бил открит. Разказът на Тик е бележит, защото включва женския вампир Брунхилда, чийто живoт бил върнат от Уолтър, богат благородник. Уолтър бил влюбен в нея, но се събудил една нощ и видял жена си да изпива кръвта му.
През ранния XIX век, особено след публикацията на повестта на Полидори, първоначално смятана за труд на Байрон и възхвалена от самия Гьоте, вампира получил нов живот. Незабавният принос на Германия към разпространението на байроновия вампир на Полидори, било написването и изпълнението на вампирската опера ''Der Vampir'' (1828) от Хайнрих Аугуст Мaршнер (Heinrich August Marschner).
След Мaршнер, немския литературен вампир започнал да чезне бързо и оттогава не е бил популярен елемент в немската литераура. Само две повести се появили през ранния 19 век: ''Der Vampyr oder die Todtenbraut'' (1828) на Теодор Хилдебрант (Theodor Hildebrandt) и ''Der Baron Vampyr, ein Kulturbild aua der Gegenwart'' (1846) на Едвин Бауер (Edwin Bauer). По средата на XIX век се появила една забележителна анонимна творба наречена ''Тайнственият странник'' (The Mysterious Stranger), чийто превод бил публикуван в Англия през 1860. Историята се занимава с Азо вон Клатка, благородник, който живял в Кaрпатските планини. Той нападнал дъщерята на свой съсед - австрийски благородник. Тя започнала да слабее и имала рани по врата. Междувременно, вон Клатка се подмладявал. На края, на жертвата не останало нищо друго, освен да забие гвоздеи в главата на вампира, за да го унищожи.
Части от този разказ проехтяли и в ''Дракула'' на Стоукър. Историята започва с един кавалер (както героя на Стоукър, Джонатан Хaркър), пътуващ към безлюдната територия на Кaрпатите. Те били поразени от жипописния пейзаж. Внезапно, кавалера и неговото семейство били стреснати от появяването на хайка вълци, но ''странника'' ги умирил и им заповядал, както направил и Дракула. Станало ясно, че странника живял само от течности и се появявал само през деня. По-нататък, той бил намерен да спи в отворен ковчег в разрушен параклис под замъка. Един герой в историята - Войслав, стар мъж, който бил доста запознат с вампирите, може също да е вдъхновил Стоукър да сътвори ловеца на вампири Ейбрахам Вaн Хелзинг.
Кинематографичният Вампир: Германия изплувала отново като важно място в развитието на вампирския мит през ранния XX век. През 1922, студио ''Прана'' издава филма ''Носферату: Симфония на нощта'' (Nosferatu Eine Symphonie des Garuens) режисиран от Фридрих Вилхелм Мурнау (Freidrich Wilhelm Murnau). Носферату била добре дигизирана, но познаваема филмова адаптация на ''Дракула.'' Филмът бил показан само веднъж, преди вдовицата на Стоукър, Флорънс, да осъди студио ''Прана'' в литературна кражба. След три години съдебни дела, Стоукър най-накрая спечелила делото и излязло нареждане всички копия от вилма да се унищожат. В последните години, ''Носферату'' бил приветстван като един от великите филми на немския експресионизъм и нямото кино. Може да се спори, обаче, че филма е имал само минимална роля в развитието на модерния вампир. Малкото копия, които оцеляли били скрити и не били видяни от публиката до 60-те гидини. До тогава, Флорънс Стоукър била мъртва и двете версии на Бела Лугоши и Кристофър Лий вече били свършили.
Макар ''Носферату'' да си остава най-известния немски вампирски филм, Германия дава на публиката други важни кинематографични разработки на тази тематика. Немският вампир отново се появява през 60-те в серия забравими филми, от които ''Пещерата на живите мъртви'' (Cave of the Living Dead) от 1964, ''Кръвопийци'' (Blood Suckers) от 1966 и ''Кървавият демон'' (The Blood Demon) от 1967 с Кристофър Лий. Филмът от 1964 ''Вампирът от Дюселдорф'' (The Vampire of Düsseldorf) разказва историята за Петeр Кюртен, истинcки сериен убиец, който пиел кръвта на своите жертви. Филмът бил последван от ''Обичта на вълцита'' (Tenderness of Wolves) от 1972, който третирал убийците с вампирски/гулски наклонности като Фритц Хаарман, който убил около 25 момчета и изконсумирал тяхната кръв.
През 70-те, Германия била снимачната площадка за два от най-уникалнитите и съдържателни вампирски филма. ''Джонатан'' (Jonathan) от 1970 използва вампиризма като за парабола за издигането на фашизма. ''Мартин'' (Martin) от 1976 изследва живота на един млад, остроумен вампир, който заменя захапката с използването на ножчета и спринцовка. Други скорошни вампирски филми включват ''Върколака срещу Жената-вампир'' (The Werewolf vs. the Vampire Woman) от 1970, ''Вампирска преживелица'' (The Vampire Happening) от 1978 и ''Едно мило чидовище'' (A Lovely Monster) от 1991.
Литературният вампир на XX век: През последните две десетилетия, Германия става полодородна среда за вампирския разказ. Страната винаги е била постоянна съставна част в литературата на ужасите и мнoгoбройни вампирски разкази се появяват в няколко немски списания на такава тематика. За три десетилетия писатели на съвременна популярна худ. литература, пишат творби за вампирските легенди. Те били водени от Джейсън Дарк (Jason Dark), който написва повече от 300 разказа, включващи 20 за Дракула и други вампири. Неговите вампирски книги били публикувани в серия списания на ужаси от издателство ''Бaстей-Любе Верлаг'' (Bastei-Lübbe Verlag). Фредерик Колинс (Frederic Kolins), който също написва няколко разказа за вампири, бил редактора на серията от списания. Сред писателите, които също написали мнoгoбройни вампирски разкази за ''Бастей-Любе'' били и Brian Elliot, Robert Lamont, Frank de Lorca, A. F. Morland, Mike Shadow и Earl Warren. ''Зауберкрайс-Верлаг'' (Zauberkreis-Verlag) и ''Пабелхауз'' (Pabelhaus), издатели на такива списания с местоположение Растат, също издали набор от вампирски заглавия в серии за ужаси. Сред известните писатели за ''Зауберкрайс-Верлаг'' били Maik Caroon, Roger Damon, Marcos Mongo, Dan Schocker, John Spider и W. J. Tobien. За ''Пабехауз'' пишели James R. Buchette, Neal Davenport, Frank Sky и Hugh Walker. Множеството немски вампирски разкази продължават да бъдат публикувани от тези три издателства.
Особено бележита е оригиналната юношеска литература за вампири и сред най-добрите автори безпорно се отличава като международен фаворит Ангела Сомер-Боденбург (Angela Sommer-Bodenburg). Нейните поредици от разкази за деца с участието на Тони Нудълмен и неговия любим приятел-вампир Рудолф, са преведени на английски (с отделни издания в Англия и Съединените Щати), италиански, испански, френски и португалски.
Научни трудове за вампири възникват с пълна сила през 90-те години. През 1995 излиза енциклопедията за вампири ''Vampir Lexikon'' на Erwin Jänsch. Сред значимите творби са още ''Dracaula: Das Leben Des Fürsten Vlad Tepes'' (1991) на Ralf-Peter Märtin, библиография за Влад III; ''Vampire un thre Opher: Der Blutsaunger als literarische Figur'' (1992) на Susanne Pütz, покриваща литературата за вампира от XIX и XX век; ''Der Dunkle Mythos'' (1996) на Hans Muerer, едно психологическо отражениe на нашето очарование от вампирите. Един много полезен източник е книгата ''Die Dracula-Filme'' (1993) на Karsten Prussmann.
''Der Vampir'' (1748)
Хайнрих Аугуст Осенфелдер
Държи се моята мила девойка
Непреклонно упорито и здраво
Към всичката вековна истина
На майка завинаги вярна;
Като че в вампири безсмъртни
Народа пред портите на Тиса
По хайдушки вярват те.
Но кара моята Кристин всеки ден,
Да вехне закрилата ми любяща
Докато не си отмъстя аз
За вампира наздравица
Ще вдигна с светло токайско,
И докато ти нежно спиш
При теб ще дойда пълзяйки
И кръвта на живота ти ще пресуша.
И така ще трепериш
Защотo така ще целувам
И прага на смъртта ще преминеш
С ужас, в студените ми ръце.
И накрая ще те попитам аз
Дали не е по-добре сега
От всички майчини амулети?
