Копнеж по вампира
Поглеждам те в очите, видях нощта
Тя бе тъмнина, но и звездна светлина
Бе пред мен, докоснах те с ръка
Но сякаш хиляда мили ни разделят
И ти на свят друг принадлежиш.
С тяло като най-великото творение,
Ти си като божество съвършен.
И очите ти сами крият цяла вселена.
Винаги си там, навън в мрака.
Не те виждам, но чувствам със сърцето.
Като хладен полъх си, нежно докосваш
Душата ми до последната самотна страница.
Изживях живота и смъртта си в твоите очи.
Чувах мнението чуждо, за мен и теб.
Изпълнено с недоволство и неразбиране.
Като водопад се лееха думите жестоки.
Но какво ли знаят те за любовта
Дето дори времето превръща в слуга.
Ти боеше се от мен, за мен, и туй,
което можеш да ми причиниш.
Наричаш ме дете на светлината,
Аз пък теб мой принц на мрака.
Но нима заради това не е здрача,
Събираш ни в прегръдката си сладка.
Към теб все подавам аз ръка
В очакване на мрачния ти дар.
Бъди моята смърт, моя живот,
Бъди моя единствен вампир.
--------------------------------------------------------------------------------
Дясната ръка на смъртта
Смъртта е дама коварна,
Красива, но и опасна
Тя е краят, последната страница
На книгата наречена живот.
Или не? Защо така да бъде?
Аз душата си своя предадох
На дявола с кървав отпечатък
И сега чуждата кръв отнемам
Та смъртта работа да си намира
И аз нова титла да получа.
Безсмъртен, вампир, дявол,
Бродещ векове безчет из нощта
И чудеса незнайни откривам,
Що забравили са всички други.
Нека вместо жертва, спътник да бъда,
На таз красива дама в черно наметало.
Пък другите да падат от ръцете ми,
Студени като мрамор, алено червен.
Не е ли малка цената на вечния живот?
--------------------------------------------------------------------------------
Вампирска молитва
Моля се на Бога, в който не вярвам.
Моля се на светлината, която отрекох.
Моля се на всичко свято и несвято.
Моля се да успея в начинанието си.
Цената няма значение, ще дам всичко
Дори душата и тялото си, сърцето не.
Защото то е за нея и това е искането ми
Нека то да я достигне и тя да го приеме
Нека видя усмивката й нежна
Пък после да става каквото ще
Сам в светлината ще изчезна без страх.
--------------------------------------------------------------------------------
Рожба на нощта
Роден в мрака, мрака го изпълва.
Душата черна на нощта е рожба.
Устни кървави, с кръв попити
И поглед огнен с ярост изпълнен.
Сред сенките броди без да знае мир,
Дордето деня не го прогони.
И не очаква отново свободата
Но тъмата, Луната и звездите,
Когато чува само самотен вълчи вой
И предсмъртния вик на новата си жертва.
Дни, години – за него нямат значение,
Дордето безсмъртния ореол обвива го
И нощта не го привлича като любима.
