Това мое стихотворение е написано, когато се вдъхнових от една картина -
Mourning for Icarus от Draper Herbert James, 1898 Една наистина страхотна картина
ИкарЧовек добре и да живеe, смъртта среща
И пътя към Енисейските полета открива.
Важното е дали глава тъжно ще склони
Или радост ще изпита от делата свършени.
Някога Икар ме наричаха, към небето устремен.
Аз слънцето съзрях и блясъка му омагьоса ме.
Топлината му ме обгърна и аз го пожелах.
То бе толкова далеч, но и толкоз близо.
Защо птиците, тез създания прекрасни
Можеха към него да се стремят, но не и аз?
Защо човек съм се родил, щом душата ми
Копнее за небето, луната и звездите тъй чужди ни?
Накрая криле сам си сътворих и дарът
Сам си взех от боговете другиму дарен.
Високо към Слънцето отлетях, високо,
Че пламъците му с усмивка живота да ми вземат.
Накрая изгорях, но никога по-близък
Не съм бил до прекрасния му лик.
Страхотно е. Нямам думи. Направоооо... Незнам какво да ти кажа, освен едно огромно БРАВО!